Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Гуинивър и момичетата го последваха. Той се огледа критично и тя усети недоволството му — очевидно нещо липсваше. Помещението беше обикновено, на пода бяха разпръснати ароматни треви.
— Ще трябва да споделяте едно легло с момичетата — обясни Хю. — За Тили ще сложим постеля. — Той се наведе и измъкна изпод голямото, опряно на четири стълба легло, тесен нар. — Надявам се да ви бъде удобно.
— Разбира се, благодаря. — Гуинивър свали ръкавиците си и отиде до прозореца. Видя лехи със зеленчуци, а зад тях овощната градина. Видя и стопанските постройки — пералнята, пивоварната, пекарната. Зад тях бяха покривите на съседната къща. Шумовете на града се чуваха ясно, на въздуха липсваше свежест. Всичко беше в ред, но й беше чуждо. Изведнъж изпита страх.
Усетил болката й, Хю докосна рамото й и тя се стресна, като че я беше опарил. Той бързо отстъпи назад.
— Ще ви оставя сами. Ще се храним в седем, когато градските порти се затварят.
Той излезе бързо и слезе в залата. Междувременно придружителите на Гуинивър бяха пристигнали и трябваше да даде някои нареждания на мастър Милтън. Тили вървеше след двама едри слуги, които носеха багажа на Гуинивър и кошниците с книгите.
Хю повика Джак Стедмън.
— Открий къде се намира лорд-пазителят на печата. Предполагам, че е в къщата си в Остин Фриърс, тъй като преди час мина през града. Предай му почтителните ми поздрави… Съмнявам се, че ще те пуснат лично при него, но някой от вратарите ще му предаде вестта. Кажи, че съм пристигнал в Лондон с лейди Гуинивър.
— Веднага, милорд! — Джак се поклони и забърза навън. Хю поиска чаша вино и седна пред камината, в която слугите бяха напалили огън, тъй като септемврийската вечер беше хладна. Сега трябваше да чака.
13.
Малко преди вечеря Гуинивър и дъщерите й влязоха в залата, където дългата маса вече беше заредена с рогове за пиене, дървени табли, лъжици и ножове. Тук явно се хранят просто, каза си Гуинивър, като плъзна поглед по трапезата и забеляза, че Хю не използваше вилици. Тъй като рядко си стоеше вкъщи, той очевидно не считаше за нужно да дава пари за домакински потреби. Тя забеляза халката в стената до входната врата, нещо, което често се срещаше в залите за хранене. И в Малори Хол имаха такава. Съоръжението беше замислено като шега за пияни гости. Пъхаха ръката им в халката и я стягаха, след което изливаха съдържанието на рога в ръкава — наказание, което беше по-скоро унизително, отколкото болезнено, освен това скъпо и неприятно, тъй като виното разваляше скъпите дрехи.
Самата тя никога не беше прибягвала до тази процедура в Малори Хол, но Стивън много обичаше да плаши гостите си с това наказание. Гуинивър си беше създала навика да се оттегля дискретно от залата, когато мъжете станеха твърде шумни.
Пипа се втурна към Хю, който беше станал при влизането им.
— Върна ли се Робин, сър?
— Още не — отговори Хю и се наведе да целуне напрегнатото й личице. — Но трябва да се появи всеки момент. Камбаните ей сега ще бият, а той знае, че трябва да се е върнал за вечеря.
Гуинивър беше смаяна колко естествено изглеждаше тази целувка. Хю го направи като нещо обичайно, детето му отговори с доверие. Тя неволно се усмихна. Много й харесваше как Хю общуваше с децата й. Отново усети силно чувство на привързаност. Беше съвсем в реда на нещата да стои в тази зала и да споделя този момент с него. Враждебността изчезна… като че ли никога не беше съществувала. Отново я обзе объркване.
— Ще позволите ли да ви предложа вино, милейди?
— Благодаря ви. — Тя взе подадената й чаша. Усмивката й остана непроменена, като видя светлината в очите му. В пронизващия поглед имаше въпрос, когато вдигна чашата си, кимна й и отпи. Гуинивър вдигна своята чаша и я поднесе към устните си. Очите й се впиха в неговите и тя не можа да се откъсне от погледа му. По време на пътуването беше поддържала изкуствена дистанция помежду им, за да избегне точно това; сега обаче дистанцията се беше изпарила и й беше невъзможно да я възстанови. Остана само това чувство на възбуда, обещание и възможност. Докато беше принудена да живее под покрива му, то щеше да присъства винаги, да размеква решителността й, да занимава мислите й и да обърква сетивата й.
Накрая тя успя да обърне глава настрана и да отправи спокойна забележка към момичетата.
Хю изпи виното си, без да откъсва жаден поглед от изваяния й профил, от меката бяла кожа на шията, извивката на стройното рамо, закръглеността на гърдите под плисираната дантела на ризата.
Навън се чуха гласове и погледът му се отправи към вратата.