Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
След онази нощ Хю и Гуинивър почти не разговаряха — и за това беше виновна само тя, тъй като се държеше настрана и реагираше на опитите на Хю да подеме разговор с хладни, кратки реплики или посрещаше усмивката му с неутрална учтивост. Накрая той се примири с това положение. Щом тя бе решила да отрича случилото се, той нямаше право да я притеснява.
Гуинивър беше твърдо решена да не му позволи да забележи колко усилия й струваше да си откаже насладата, която бе споделила с него и много искаше да вкуси отново… Постоянно се питаше на кого би навредило, ако се отдадеше с него на радостите на любовта и каква полза имаше да се отрича от себе си. Ситуацията й нямаше да се промени, все едно дали поддържаше забранена връзка с Хю дьо Босер или не. Вече й беше ясно, че не е в състояние да влияе върху решенията му и че нямаше значение дали зад делата му се криеше чувство за дълг или користен интерес. Той нямаше да я спаси само защото тя се беше поддала на чара му и на собственото си желание.
Защо тогава да не се наслаждава на любовта, докато имаше тази възможност? Тя се опитваше да прогони жаждата на тялото си, но все по-често си повтаряше, че това е вероятно последният й шанс да се порадва на любовното опиянение.
Единственият й отговор беше, че просто не можеше да го стори. Така разговорите им оставаха формални и се отнасяха единствено до подробности от пътуването. Всяка вечер Хю я запознаваше с маршрута за следващия ден и се осведомяваше за евентуални оплаквания или желания. Съобразяваше се с потребностите на момичетата, като от време на време даваше по един ден почивка, но Гуинивър знаеше, че забавянето го нервира. И той като нея гореше от желание да приключи по-скоро това неприятно дело.
Ето че най-после бяха пристигнали в Лондон. Край на пътуването. Край на живота й…
Не, не биваше да си позволява нито една мисъл за поражение. Докато дишаше, щеше да се бори.
Когато наближиха сивите стени на затвора Нюгейт, пътят им бе препречен от множество, изпълнило площада пред портите му.
— Какво става? — запита изненадано Гуинивър. В този миг прозвуча пронизителен сигнал от рог и Джак Стедмън препусна бързо към групата, която яздеше последна.
— Мадам, аз ще поема юздите на момичетата. Трябва да препускаме, за да се махнем от тези хора. — Той хвана юздите на понитата и тръгна редом с тях. — Дръжте се, момичета! — Понитата препуснаха с необичайна бързина и момичетата се вкопчиха в седлата, възбудени и уплашени.
Гуинивър дори не помисли да оспори нареждането. Изолда реагира на лекия, натиск с пети и препусна право напред. Стенещият магистър също подкара коня си и се залюля като пиян на седлото.
Когато кобилата прелетя покрай множеството, Гуинивър хвърли бърз поглед през рамо. Грийни беше минал пред каруцата и плющеше с камшика си, за да освободи път за бавните мулета.
Когато уличката пред тях се опразни, Хю стегна юздите на коня си и всички забавиха ход. Гуинивър отиде при него.
— Какво беше това?
— Погледнете сама! — Той посочи с камшика си. Гуинивър се обърна. Тълпата се беше разделила. Чуваха се клетви и ругатни, хората размахваха ръце. В полезрението й попадна кон, който влачеше носилка, на която беше вързан човек.
— Някакъв беден дявол на път за Тайбърн Трий — обясни Хю. — Ако бяхме попаднали зад множеството, щяхме да стигнем в Холборн чак по тъмно.
— Мамо… мамо… какво става там? — попитаха в един глас Пен и Пипа, все още пазени от Джак Стедмън.
— Някой ще бъде обесен — обясни усърдно Робин. — Преди да увисне на бесилката в Тайбърн, го влачат по улиците, за да го видят всички. Хората вървят след него и навалицата все повече се увеличава. А тъй като Холборн е на пътя към Тайбърн, щяхме да се забавим много.
— Ще присъстваме ли на обесването? — попита Пипа и очите й засвяткаха любопитно. — Никога не съм виждала как бесят някого. Виждала съм хора на позорния стълб или да ги бичуват, но не съм виждала бесилка!
— И сега няма да видиш — изръмжа Хю. — Не очаквах, че си толкова кръвожадно човече! Да продължим пътя си, преди да са ни настигнали. Грийни вече мина с каруцата. Най-добре е през остатъка от пътя да яздите с мен и Джак.