Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Сигнали на тромпет заглушиха обичайната глъчка и Гуинивър забеляза как от близката уличка се появи процесия, водена от херолди в яркочервени униформи. Всички бяха на коне. Мъжете, които яздеха най-отпред, разгонваха тълпата и Хю, който водеше малкия си отряд, им даде знак да се отдръпнат към стената на близката къща.
Някой нахален аристократ, каза си презрително Гуинивър. Тя дръпна красивата си кобила към живия плет, обграждащ малка бяла къща. Хю вероятно знаеше на кого трябваше да отстъпи. Начинът, по който той следеше преминаващата процесия, събуди любопитството й.
Мъж с кръгло лице и корава уста яздеше в средата. Обточената с кожи наметка от копринено кадифе беше обшита със скъпоценни камъни, в извитата периферия на шапката му блестеше огромен диамант. Без да поглежда наляво или надясно, той яздеше през навалицата, която се разстъпваше пред него, с надменност, която събуди гнева на Гуинивър. Тя хвърли бърз поглед към Хю, който спокойно седеше на седлото.
След като и последният ездач отмина, Хю насочи коня си към средата на уличката и отрядът му го последва. След известно време той се отдели встрани и изчака групата на Гуинивър, за да тръгне редом с нея.
— Е, мадам, как ви хареса лорд-пазителят на печата? — осведоми се той.
— Значи това беше Томас Кромуел?
— Да. — Той се усмихна многозначително. — Истинският владетел на страната — или поне той иска народът да вярва в това.
— Изглежда неумолим — отбеляза Гуинивър, по чийто гръб лазеха студени тръпки.
— Това е твърде меко казано — отговори сухо Хю, кимна й кратко и подкара коня си към мъжете от своя отряд.
Първата среща с лорд-пазителя на печата, с човека, който щеше да реши съдбата й!
Студените тръпки по тялото й се засилиха и отчаянието, с което досега се беше борила смело, заплаши да я надвие. Тя хвърли поглед към момичетата, които яздеха от двете й страни и разглеждаха улиците с неприкрито възхищение. Полуотворените устни на Пипа образуваха буквата О и по изключение не бяха способни да произнесат нито дума.
— Толкова много хора, мамо — пошепна объркано Пен. — Повече, отколкото на събора в Дерби!
Робин, който както винаги яздеше до Пен, отбеляза с несъзнателно превъзходство:
— О, не можеш да сравняваш някакъв си селски събор с Лондон!
Пен се изчерви.
— Знам. Казах го просто така.
— Дерби е голям град — побърза Пипа да защити сестра си. — Сигурно е голям колкото Лондон, нали, мамо?
— Не съвсем, скъпа — отговори Гуинивър и успя да се усмихне.
— А днес е просто сряда — обясни Робин. — Не е дори пазарен ден. — И веднага предложи: — Ако желаеш, ще ти покажа забележителностите, Пен. Разбира се, ако татко разреши.
— Ще ги покажеш и на мен, нали? — извика въодушевено Пипа. — И аз трябва да разгледам забележителностите!
— С позволение на милейди аз ще се заема с двете момичета — включи се в разговора магистърът. — Те трябва да видят всичко, което ще обогати образованието им. Мастър Робин, разбира се, може да ни придружи.
Робин, който не беше особено въодушевен от перспективата да разглежда града под ръководството на стария учител на обожаваната си дама, направи толкова ужасено лице, че Пен избухна в смях и моментално забрави, че му се сърдеше.
— Магистър Хауърд е много учен — обясни през смях тя. — Ще ни разкаже доста неща, които ти сигурно не знаеш.
— Мога да си представя — промърмори Робин. — А сега трябва да отида при Джак Стедмън, защото татко може би се нуждае от мен. — Той насочи кафявия си кон към отряда и се отдалечи от групата, която заобикаляше лейди Гуинивър и дъщерите й.
— Господи, колко ще се радвам, когато това мъчение свърши — простена измореният магистър и прехапа уста. — Пътуването беше ужасно напрегнато!
— Почти осем седмици — потвърди Гуинивър и хвърли съжалителен поглед назад към Тили, която се люшкаше на мулето си в близост до каруцата с провизии и скъпоценните книги на господарката й. Мастър Кроудър водеше двете мулета умело, но с мрачно лице. Личеше му, че счита тази дейност недостойна за положението, което заемаше. Грийни яздеше последен с готов за стрелба лък, колчанът на гърба му беше пълен със стрели, в седлото беше затъкната пика.
Гуинивър си припомни, че Хю бе посрещнал служителите й с необичайна мекота. Вместо да ги накаже за съучастничеството в планираното бягство, той не бе казал нито дума за случилото се. Не забрани на Грийни да носи оръжията си и им позволи да устройват свой лагер и да си готвят отделно. Грийни често носеше дивеч и Кроудър и Тили приготвяха вкусни гозби. Пътуваха отделно, но нощем стражата около лагера беше удвоена, а Робин яздеше като вярно куче редом с Пен винаги когато беше свободен.