Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)

— Не. Защото ако го бях документирал, щяха да ме изритат подир Платонов. Трябват доказателства. А нали разговорът беше на четири очи. Единственото, което ми оставаше, беше да предупредя Березовски: по ваш адрес се отправят заплахи.

— А ти често ли се виждаше с него в онези дни?

— Приблизително веднъж месечно. Водеше се война, аз работех по чеченците, провеждах оперативни мероприятия, а Березовски тогава работеше като заместник-председател на Съвета за сигурност по чеченското направление. Всеки път разговарях с него само по няколко минути. Той вечно нямаше време.

Но разговорът с Осадчи постоянно ми беше в главата. По онова време вече беше отровен Кивилиди. Вече се знаеше с каква отрова са го премахнали.

— От лабораторията на ФСБ на „Краснобогатирская“?

— Да. При една среща казах на Борис: „Много внимавайте. Нашите момчета ви имат зъб. В кухнята да има строг ред.“

Но той не ми обърна капка внимание.

— Мислиш ли, че тържествуването от победата през 1996 година е заслепило руските олигарси? Създало им е чувство за измамна сигурност?

— Мисля, че те много сгрешиха, като смятаха за свои главни противници комунистите. Мислеха, че зад Коржаков и Барсуков не стои никой, не разбираха, че спецслужбите имат собствен политически интерес. А спецслужбите бяха разбрали, че яслата „закрила на бизнеса“ ще им бъде отнета, ако не премажат олигарсите. С една дума, спецслужбите тогава загубиха битката, но не войната. Но тогава малко хора разбираха това. Березовски може би го разбра по-рано от другите.

— Ти нарече предизборната криза през 1996 година „първа битка“ между бизнеса и чекистите. А от позициите на настоящето как би оценил хода на военните действия?

— Всъщност се състояха четири битки. Първата — когато олигарсите се биха с групата на Коржаков-Барсуков. Тя завърши с оставката на Коржаков и победата на Елцин на изборите през 1996-а. Втората битка беше между олигарсите от Елциновото обкръжение и чекистите от примаковската школа, тоест старите чекисти, съветски образец. Чекистите загубиха, защото Примаков не можа да стане президент. Третата битка — между олигарсите, собственици на СМИ — Гусински, Березовски, и питерските чекисти — Путин, Патрушев, Иванов, започна след изборите през 2000 година. Чекистите взеха реванш: отнеха им телевизионните канали. Това струваше скъпо на Русия — изчезнаха независимите медии. Така че резултатът стана два на един. Сега се води четвъртата битка. Чекистите преминаха в широкомащабно настъпление и се стараят да получат пълния контрол над страната, обществото и финансовите потоци. Тази война се води по нови правила. След терористичните актове в Ню Йорк на 11 септември 2001 година Западът, на първо място САЩ, започнаха да играят на страната на руските спецслужби, готови на драго сърце да дадат на американците всичко, за което ги помолят, стига те да си затварят очите за тъмните им дела. Можем да смятаме, че руската демокрация се озова под развалините на „близнаците“. Как ще свърши това — и не само за Русия?…