Тримата мускетари

— Гледай ти! — подхвърли кардиналът. — Значи всички са прекарали вечерта у вас?

— Негово високопреосвещенство съмнява ли се в думите ми? — запита Тревил със зачервено от гняв лице.

— Не, боже опази! — рече кардиналът. — Само че в колко часа беше той у вас?

— О, мога с точност да кажа на Ваше високопреосвещенство, защото когато той влизаше, погледнах стенния часовник и видях, че часът е девет и половина, макар да мислех, че е много по-късно.

— И в колко часа напусна той вашия дом?

— В десет и половина: един час след тия събития.

— Но в края на краищата — каза кардиналът, който не се съмняваше нито за миг в честността на дьо Тревил и който чувствуваше, че победата му се изплъзва. — но в края на краищата Атос е бил заловен в същата тази къща на улица Гробарска.

— Забранено ли е на един приятел да навести приятеля си. На мускетар от моята рота да дружи с гвардеец от ротата на господин Де-з-Есар?

— Да, когато къщата, в която той се среща с приятеля си, е съмнителна.

— Работата е там, че тази къща е съмнителна, Тревил — обясни кралят. — Вие може би не сте знаели това?

— Наистина, сир, не знаех. Във всеки случай тя може да бъде съмнителна навсякъде, но не и в тази част. където живее господин д’Артанян, защото аз мога да ви уверя, сир, съдейки по думите му, че той е най-предан служител на Ваше величество и най-дълбок почитател на господин кардинала.

— За оня същия ли д’Артанян става дума, който рани един ден Жюсак в злополучната схватка при манастира Дешосе? — запита кралят, като погледна кардинала, който се изчерви от яд.

— А на следния ден — Бернажу?

— Да, сир, да, именно за него! Ваше величество има добра памет.

— Е, какво ще решим — запита кралят.

— Това се отнася повече до Ваше величество, отколкото до мене — каза кардиналът. — Аз бих потвърдил вината.

— А аз ще я отрека — заяви Тревил. — Но Негово величество има съдии и неговите съдии ще решат.

— Така и трябва — съгласи се кралят. — Да изпратим делото на съдиите: работата им е да съдят и те ще отсъдят.

— Само че — продължи Тревил — много жалко е, че в тия нещастни времена, в които живеем, най-чистият живот, на неоспоримата добродетел не могат да предпазят човека от позор и преследване. Армията ще бъде недоволна, мога да ви уверя в това, че е изложена на жестоки преследвания заради някакви полицейски истории.

Думите бяха непредпазливи, но господин дьо Тревил знаеше защо ги казва. Той искаше взрив, защото взривът дава пламък, а пламъкът осветява.

— Полицейски истории! — извика кралят, като се улови за думите на господин дьо Тревил. — Полицейски истории! Какво разбирате вие от тези работи, господине? Гледайте си мускетарите и не ме главоболете. Като ви слуша човек, ще помисли, че ако за нещастие бъде арестуван някой мускетар, Франция е в опасност. Колко шум за някакъв си мускетар! Ще заповядам да арестуват десет, дявол да го вземе, дори сто, цяла рота! И няма да позволя на никого да продума и една дума!