Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
Щом господин кардиналът спомена само, че госпожа дьо Шеврьоз, която беше заточена в Тур и знаеха, че се намира в тоя град, е била в Париж и цели пет дни е укривала следите си от полицията, кралят побесня от яд. Капризен и неверен, кралят искаше да го наричат Луи Справедливи и Луи Целомъдрени. Поколенията трудно ще разберат тоя характер, който историята обяснява само с факти, без никога да прибягва до разсъждения.
Но когато кардиналът добави, че госпожа дьо Шеврьоз не само е била в Париж, но и че кралицата е възстановила връзките си с нея с помощта на онова тайно писмо, което през онази епоха се наричаше кабалистическо, когато заяви, че той, кардиналът, е щял да разплете най-тъмните нишки на тази интрига, но тъкмо когато са щели да арестуват на местопрестъплението с всички доказателства налице посредницата между кралицата и изгнаницата, някакъв мускетар се осмелил да прекрати насилствено хода на съдебното следствие, като се нахвърлил с шпага в ръка върху честните служители на закона, които били натоварени да проучат безпристрастно целия случаи и да го доложат на краля, Луи XIII не можа да се сдържи, пристъпи блед към покоите на кралицата с онова безмълвно възмущение, което, избухнеше ли, довеждаше тоя крал до най-хладнокръвна жестокост.
А в целия разговор кардиналът не беше споменал още нито дума за Бъкингамския дук.
В този момент влезе господин дьо Тревил, сдържан, вежлив и с напълно безукорна външност. Присъствието на кардинала и промененото лице на краля подсказаха на господин дьо Тревил какво се е случило и той се почувствува безсилен като Самсон пред филистимляните.
Луи XIII посягаше вече към вратата, но при шума от влизането на господин дьо Тревил той се обърна.
— Навреме идете, господине — каза кралят, който, дадеше ли веднъж воля на чувствата си, не можеше вече да ги скрие, — Хубави работи научих за вашите мускетари.
— А аз — отвърна студено господин дьо Тревил — ще разкажа на Ваше величество хубави работи за неговите съдии.
— Моля? — каза надменно кралят.
— Имам честта да уведомя Вше величество — продължи също така студено господин дьо Тревил, — че няколко чиновници, началници и полицаи, много почтени хора, но, както изглежда, враждебно настроени към военните, по заповед, която отказаха да ми покажат, са си позволили да арестуват в един дом, да прекарат посред улицата и хвърлят във затвора един от моите, или по-право, един от вашите мускетари, сир, който има безукорно поведение, почти прославено име и на когото вие, Ваше величество, гледате благосклонно — господин Атос.
— Атос — повтори неволно кралят. — Да, наистина, известно ми е това име.
— Нека Ваше величество си припомни — продължи господин дьо Тревил, — господин Атос е мускетарят, който в известния на вас неприятен дуел има нещастието да рани тежко господин дьо Каюзак… да, между другото, монсеньор — обърна се господин дьо Тревил към кардинала, — господин дьо Каюзак е вече напълно здрав, нали?
— Да, благодаря! — продума кардиналът и прехапа устни от гняв.
— С други думи, господин Атос отишъл да посети един свой приятел, който не бил тогава в къщи, — продължи господин дьо Тревил, — един млад беарнец, кадет от гвардията на Ваше величество в ротата на Де-з-Есар, но едва успял да седне в стаята на приятеля си и да вземе някаква книга, за да го почака, и тълпа полицаи и войници обсадили къщата и разбили няколко врати.
Кардиналът направи на краля знак, който означаваше: „За тоя случай ви говорех“.
— Ние знаем това — каза кралят. — То е извършено в интерес на службата.
— Тогава — продължи господин дьо Тревил — навярно пак в интерес на службата на Ваше величество са уловили един от моите мускетари, без да има някаква вина, предали са го като злосторник на двама полицаи и сред безсрамната тълпа са разкарвали този благороден човек, който десетки пъти е проливал кръвта си за Ваше величество и е готов пак да я пролива.
— Как! — обади се разколебан кралят. — Така ли е станало?
— Господин дьо Тревил премълчава — започна съвсем хладнокръвно кардиналът, — че този невинен мускетар, че този благороден човек един час преди това е нападнал с шпага четирима следователи, изпратени от мене да разследват един много важен случай.