Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Добре! За да не се съмнява в това, лично аз ще я предупредя.
— Ваше величество, вие не бива да забравяте, че направих всичко възможно, за да предотвратя разрива.
— Да, дук, зная, че вие сте много снизходителен към кралицата, прекалено снизходителен може би, и ви предупреждавам, че ще си поговорим по късно за това.
— Когато ви е угодно, Ваше величество. Но аз ще бъда винаги щастлив и горд, сир, да се пожертвувам за доброто съгласие, което желая да цари между вас и кралицата на Франция.
— Добре, кардинале, добре, изпратете да повикат канцлера; аз отивам при кралицата.
И Луи XIII отвори общата врата и влезе в коридора, който съединяваше неговите покои с покоите на Ана Австрийска.
Кралицата беше с придворните си дами госпожа дьо Гито, госпожа дьо Сабле, госпожа дьо Монбазон и госпожа дьо Гемене. В един кът се намираше и испанската прислужница доня Естефана, която беше дошла с нея от Мадрид. Госпожа льо Гемене четеше и всички я слушаха внимателно, с изключение на кралицата, която беше предложила това четене, за да може, като се преструва, че слуша, да следи нишката на собствените си мисли.
Тези мисли, макар и позлатени от последния отблясък на любовта, бяха много тъжни. Ана Австрийска, лишена от доверието на своя мъж, преследвана от омразата на кардинала, който не можеше да й прости, че е отблъснала нежните му чувства, имаше пред очите си примера на кралицата-майка, която цял живот е била измъчвана от тази омраза, макар че Мария дьо Медичи, ако се вярва на летописите от онова време, започнала да дарява на кардинала чувството, което Ана Австрийска винаги му отказвала; Ана Австрийска видя да падат около нея най-преданите й слуги, най-близките й довереници, най-скъпите й любимци. Като онези предопределени от съдбата нещастници тя носеше гибел на всеки, до когото се докоснеше. Дружбата й беше съдбоносен знак, който влечеше след себе си преследвания. Госпожа дьо Шеврьоз и госпожа дьо Верне бяха заточени. А и самият Ла Порт не криеше от господарката си, че очаква всеки миг да бъде задържан.
Тъкмо когато беше потънала в своите най-дълбоки и мрачни мисли, вратата на стаята се отвори и влезе кралят.
В същия миг тази, която четеше, млъкна, всички дами станаха и настъпи дълбоко мълчание.
Кралят не прояви никаква вежливост, спря се само пред кралицата и каза с променен глас:
— Госпожо, ще ви посети господин канцлерът и ще ви съобщи нещо по мое нареждане.
Нещастната кралица, която вечно беше заплашвана с развод, със заточение и дори със съд, пребледня въпреки ружа си, не можа да се сдържи и каза:
— Защо е това посещение, сир? Какво ще ми каже господин канцлерът, което Ваше величество не можете лично да ми кажете?
Но кралят се обърна, без да отговори, и почти в същия миг гвардейският капитан господин дьо Гито доложи за посещението на господин канцлера.
Когато канцлерът се яви, кралят беше вече излязъл през другата врата.
Канцлерът влезе поусмихнат и поизчервен. Тъй като навярно ще го срещнем в развоя на нашия разказ, не е зле читателят ни още отсега да се запознае с него.
Канцлерът беше интересен човек. Де Рош дьо Мал, каноник в черквата „Света Богородица“, който някога беше камердинер на кардинала, го препоръча на негово високопреосвещенство като напълно предан човек. Кардиналът му повярва и не сбърка.
Разказаха за него разни истории, между които и тази:
След бурна младост той се оттеглил в един манастир, за да изкупи поне за известно време младежките си лудории.
Но когато влязъл в светата обител, бедният грешник не успял да затвори достатъчно бързо вратата, за да попречи на страстите, от които бягал, да се вмъкнат след него. Те не го оставяли на мира и игуменът, на когото той доверил нещастието си, искал да го предпази, доколкото му позволявали силите, и го посъветвал да тича в такива случаи при камбаната и да я бие с всички сили, за да прогони демона изкусител. По камбаната монасите щели да познаят, че техен брат е изпаднал в изкушение и цялото братство щяло да се моли за него.
Съветът се харесал на бъдещия канцлер. Той заклинал злия дух с помощта на безбройните молитви на монасите. Но Дяволът не отстъпвал лесно от мястото, където се бил загнездил. Колкото повече били заклинанията, толкова по-многобройни ставали изкушенията. Така че денем и нощем биела силно камбаната и известявала горещото желание на грешника да умъртви плътта си.
Монасите нямали вече нито миг покой. Денем те само се качвали и слизали по стълбите, които водели към параклиса, а нощем освен за вечерните и чинните молитви били принудени още по двадесет пъти да скачат от леглата си и да се просват върху плочите на своите килии.