Тримата мускетари

Канцлерът прегледа колкото за лице чекмеджетата, той знаеше много добре, че кралицата не е скрила в чекмедже важното писмо, което е писала през деня.

След като отвори и затвори безброй пъти чекмеджетата, трябваше, колкото и да се колебаеше, трябваше, казвам, да направи последната стъпка; с други думи, да претърси самата кралица. И канцлерът пристъпи към Ана Австрийска и доста смутен и объркан, и каза:

— А сега ми остава да направя главния обиск.

— Кой? — попита кралицата, която не разбираше или по-скоро не искаше да разбере.

— Негово величество е уверен, че кралицата е писала днес през деня писмо. Той знае, че то още не е изпратено на местоназначението си. Писмото не се намира нито в масата, нито в писалището ви, а все пак то е някъде.

— Ще се осмелите ли да посегнете на своята кралица? — каза Ана Австрийска, като се изправи с цялото си величие и втренчи в канцлера очите си, чийто поглед беше станал почти застрашителен.

— Аз съм верен поданик на краля, госпожо, и ще изпълня всичко, което Негово величество ми заповяда.

— Да, истина е! — каза Ана Австрийска. — Шпионите на господин кардинала му служат добре. Аз писах днес писмо и писмото още не е изпратено. Писмото е тук.

И кралицата сложи хубавата си ръка на гърдите.

— Дайте ми тогава писмото, госпожо — рече канцлерът.

— Ще го дам само на краля, господине — заяви Ана.

— Ако кралят искаше това писмо да бъде предадено на него, госпожо, щеше да ви го поиска сам. Повтарям ви, аз съм натоварен да изискам писмото и ако вие не го дадете…

— Е?

— Пак аз съм натоварен да го взема от вас.

— Как, какво искате да кажете?

— Дадена ми е пълна свобода, госпожо, и съм упълномощен да потърся съмнителното писмо в самата вас, Ваше величество.

— Какъв ужас! — извика кралицата.

— Моля ви, госпожо, улеснете задачата ми.

— Вашето поведение е позорно насилие! Знаете ли това, господине?

— Кралят заповяда, госпожо, извинете ме.

— Няма да понеса това: не, не. по-скоро ще умра! — извика кралицата, в която се бунтуваше гордата кръв на испанката и австрийката.

Канцлерът се поклони ниско, после с явното намерение да не отстъпи нито крачка в изпълнението на задачата, която му беше възложена, и както би направил палач в стаята за изтезания, той се приближи към Ана Австрийска, от очите на която в същия миг бликнаха яростни сълзи.

Кралицата, както вече казахме, бе чудно хубава. Беше деликатно да се възлага на когото и да било такава задача, но от силна ревност към Бъкингам кралят беше стигнал дотам, че не ревнуваше вече от никого другиго.

Навярно канцлерът Сегие потърси в тоя миг с поглед въжето на прословутата камбана, но като не го намери, се примири и посегна към мястото, където кралицата бе признала, че се намира писмото.

Ана Австрийска отстъпи крачка назад, тъй бледа, сякаш щеше да умре. За да не падне, тя се опря с лявата си ръка на масата, която се намираше зад нея, а с дясната измъкна от пазвата си писмото и го подаде на канцлера.