Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
Когато беше най-задълбочен в стратегическите си размишления, вратата се отвори и влезе Рошфор.
— Е? — запита живо кардиналът, като стана бързо, което показваше какво голямо значение отдаваше на поръчката, с която беше натоварил конта.
— Да — каза Рошфор, — една млада, двадесет и шест или двадесет и осем годишна жена и един мъж на тридесет и пет — четиридесет години наистина са прекарали в посочените от ваше високопреосвещенство къщи — той — четири, а тя — пет дни: но жената е заминала нощес, а мъжът — тая сутрин.
— Те са били — извика кардиналът, като погледна стенния часовник, — но сега — продължи той — е вече късно да ги гоним: дукесата е в Тур, а дукът в Булон. Трябва да ги намерим в Лондон.
— Какви са заповедите на Ваше високопреосвещенство?
— Нито дума за това, което се случи. Нека кралицата си остане напълно спокойна. Нека и не подозира, че знаем тайната й. Да мисли, че искаме да разкрием някакъв заговор. Изпратете ми канцлера Сегие.
— А какво направихте с оня човек, Ваше високопреосвещенство?
— С кой човек? — запита кардиналът.
— С Бонасийо.
— Направих всичко, каквото беше възможно. Направих го шпионин на собствената му жена.
Конт дьо Рошфор се поклони като човек, който признава голямото превъзходство на своя господар, и се оттегли.
Като остана сам, кардиналът седна пак, написа едно писмо, запечата го с личния си печат и позвъни. Офицерът влезе за четвърти път.
— Повикайте Витре — поръча кардиналът — и му кажете да се приготви за път.
След миг човекът, когото беше повикал, стоеше пред него с ботуши и шпори, напълно готов за път.
— Витре, — каза кардиналът, — ще заминете веднага за Лондон. Няма да се спирате нито миг по пътя. Ще предадете това писмо на милейди. Ето ви един бон за двеста пистола, минете при ковчежника ми и го накарайте да ви го изплати. Ще получите още толкова, ако се върнете тук след шест дни и ако сте изпълнили добре поръчката ми.
Без да продума нито дума, пратеникът се поклони, взе писмото и бона за двеста пистола и излезе. Ето какво съдържаше писмото:
„Милейди,Идете на първия бал, на който ще присъствува Бъкингамският дук. На дрехата му ще има накит с дванадесет диаманта. Приближете се и отрежете два.
Веднага щом се сдобиете с диамантите, съобщете ми.“
(обратно)На другия ден след като се случиха тия събития, Атос не се яви и д’Артанян и Портос предупредиха господин дьо Тревил за изчезването му.
Арамис пък беше поискал пет дена отпуск и казваха, че се намира по домашни причини в Руан.
Господин дьо Тревил беше баща за войниците си. Най-незначителният и най-неизвестният от тях щом носеше униформата на ротата му, беше така уверен в неговата помощ и в подкрепата му, както можеше да бъде уверен в това собственият му брат.
И така, той отиде веднага при следователя. Повикаха офицера, който командуваше поста Червен кръст, и от сведенията, които им бяха дадени, узнаха, че Атос се намира временно във фор л’Евек.
Атос беше минал през всичките изпитания, на които видяхме, че бе подложен Бонасийо.
Ние присъствувахме на очната ставка между двамата затворници. Атос, който дотогава не беше казал нищо, за да спечели време на д’Артанян, който навярно също беше разтревожен, заяви тогава, че се казва Атос. а не д’Артанян.
Той добави, че не познава нито господин, нито госпожа Бонасийо, че никога не е говорил нито с него, нито с нея, че се е отбил към десет часа вечерта да навести приятеля си господин д’Артанян и че дотогава бил у господин дьо Тревил, където вечерял. Двадесет свидетели, добави той, могат да потвърдят това и изброи имената на много видни благородници, между които беше и господин дук дьо Ла Тремуй.
Вторият полицейски началник също остана замаян, както и първият, от простите и твърди показания на този мускетар, върху когото той искаше да излее ненавистта, която обикновено съдиите изпитват към военните, но имената на господин дьо Тревил и на господин дук дьо Ла Тремуй заслужаваха да се поразмисли.
Атос също бе изпратен при кардинала, но за нещастие кардиналът беше в Лувър при краля.
Точно в това време господин дьо Тревил, след като напусна следователя и коменданта на фор л’Евек, без да намери Атос, отиде при Негово величество.
Като капитан на мускетарите господин дьо Тревил имаше по всяко време достъп при краля.
Известно ни е недоверието на краля към кралицата, недоверие, умело разпалвано от кардинала, който по отношение на интригите се пазеше много повече от жените, отколкото от мъжете. Една от най-главните причини за това недоверие беше приятелството между Ана Австрийска и госпожа дьо Шеврьоз. Тези две жени го плашеха повече от войните с Испания, от недоразуменията с Англия и от финансовите затруднения. Според него — а той беше убеден в това — госпожа дьо Шеврьоз помагаше на кралицата не само в политическите интриги, но и в любовните, и това го безпокоеше много повече.