Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Тази история трая цял четвърт час за голямо учудване на Талкав. Индианецът не можеше да разбере как от едно гърло излизат толкова много думи. Никой не прекъсна коменданта. Но тъй като идва момент, когато всеки подофицер, па бил той и френски, трябва да млъкне, млъкна най-сетне и Мануел, без да пропусне да покани гостите да го придружат до жилището му. Нямаше как, трябваше да приемат да бъдат представени на госпожа Ифарагер, която им се стори „мила женица“, ако изобщо този израз от стария свят може да се употреби за една индианка.
После, след като изпълниха всичките му желания, подофицерът запита гостите си на какво дължи честта на тяхното посещение. Сега беше благоприятният момент да му обяснят и Паганел му разказа на френски цялото пътуване из пампасите и завърши с въпроса, защо индианците са напуснали страната.
— Да… няма никой!… — отговори подофицерът, като сви рамене. — Наистина!… Няма никой!… Дори ние самите… със скръстени ръце… няма какво да правим!
— Но защо?
— Война.
— Война ли?
— Да! Гражданска война…
— Гражданска война?… — повтори Паганел, който, без да забележи, започваше да говори „като негрите“.
— Да, война между парагвайците и провинцията Буенос Айрес — отговори подофицерът.
— Е, та какво от това?
— Как какво? Индианците всички на север, в тила на генерал Флорес. Индианците разбойници грабят.
— А кациките?
— Кациките с тях.
— Какво! И Катриел?
— И Катриел.
— А Калфукура?
— Няма Калфукура!
— А Янчетрус?
— Няма вече Янчетрус!
Отговорът бе предаден на Талкав, който кимна с глава одобрително. И наистина Талкав не знаеше или беше забравил че между двете части на републиката бе избухнала гражданска война, в която по-късно се намеси и Бразилия. За индианците тия вътрешни крамоли са много изгодни и, разбира се, те не биха пропуснали такъв изгоден случай за грабеж. Така че подофицерът не се лъжеше, като отдаваше обезлюдяването на пампасите на гражданската война, която се водеше в северните провинции на Аржентина.
Но това събитие объркваше изцяло сметките на Гленарван, чиито планове се осуетяваха. Ако наистина Хари Грант беше в плен у кациките, те сигурно са го отвлекли със себе си по северните граници. При това положение къде и как да го намериш? Трябваше ли да предприемат нови рисковани и почти безполезни издирвания до северната граница на пампасите? Това беше важно решение, което трябваше да се обмисли сериозно.
На подофицера можеше да се зададе още един въпрос, за което помисли майорът, докато другарите му се гледаха мълчаливо.
— Подофицерът чул ли е да се говори за европейци, които са били пленени от пампаските кацики?
Мануел се замисли няколко секунди като човек, който иска да си спомни нещо, и след това каза:
— Да.
— А! — възкликна Гленарван, у когото блесна нова надежда. Паганел, Мак Набс, Робърт и той заобиколиха подофицера.
— Говорете! Говорете! — повтаряха те, като го гледаха с жадни очи.
— Преди няколко години — отговори Мануел, — да… така е… европейци пленници… но никога видял…
— Няколко години — поде Гленарван, — вие се лъжете… Датата на корабокрушението е точна… „Британия“ е изчезнал през юни 1862 година… Има значи по-малко от две години.
— О, повече, милорде!
— Невъзможно — извика Паганел.
— Така е! Това беше, когато се роди Пепе… Ставаше дума за двама души.
— Не, трима! — каза Гленарван.
— Двама! — възрази подофицерът с увереност.
— Двама? — повтори Гленарван много изненадан. — Двама англичани ли?
— Не — отговори подофицерът. — Кой говори за англичани? Не… Един французин и един италианец.
— Един италианец, който бе убит от племето поючи! — провикна се Паганел.
— Да! И узнах после… французин спасен.
— Спасен! — провикна се младият Робърт, чийто живот сякаш зависеше от думите на подофицера.
— Да, спасил се от ръцете на индианците — отговори Мануел. Всички загледаха Паганел, който се удряше отчаяно по челото.
— Ах, сега разбирам — каза най-сетне той. — Всичко е ясно! Всичко се обяснява!
— Но за какво става дума? — попита Гленарван колкото разтревожен, толкова и нетърпелив.
— Приятели — отговори Паганел, като хвана ръцете на Робърт, — трябва да се примирим с една голяма несполука! Ние вървяхме по лъжливи следи! Тук не става въпрос за капитан Грант, а за един мой сънародник, чийто спътник, италианецът Марко Вазело, бе действително убит от поючите; един французин, който много пъти е придружавал жестоките индианци до бреговете на Колорадо и след като се избавил щастливо от техния плен, се завърна във Франция. Ние бяхме уверени, че вървим по следите на Хари Грант, а всъщност попаднахме в следите на младия Гинар67.
67
А. Гинар е бил пленник на индианците поючи в течение на три години от 1856 до 1859. Той понесъл с голям кураж изтезанията, на които бил подложен, и най-сетне успял да избяга, като прекосил Андите през дефилето на Упсалата. Върнал се във Франция през 1861 г. и сега е колега на почитаемия Паганел в Географското дружество. Б. а.