Децата на капитан Грант

Отговорът бе предаден на Талкав, който кимна с глава одобрително. И наистина Талкав не знаеше или беше забравил че между двете части на републиката бе избухнала гражданска война, в която по-късно се намеси и Бразилия. За индианците тия вътрешни крамоли са много изгодни и, разбира се, те не биха пропуснали такъв изгоден случай за грабеж. Така че подофицерът не се лъжеше, като отдаваше обезлюдяването на пампасите на гражданската война, която се водеше в северните провинции на Аржентина.

Но това събитие объркваше изцяло сметките на Гленарван, чиито планове се осуетяваха. Ако наистина Хари Грант беше в плен у кациките, те сигурно са го отвлекли със себе си по северните граници. При това положение къде и как да го намериш? Трябваше ли да предприемат нови рисковани и почти безполезни издирвания до северната граница на пампасите? Това беше важно решение, което трябваше да се обмисли сериозно.

На подофицера можеше да се зададе още един въпрос, за което помисли майорът, докато другарите му се гледаха мълчаливо.

— Подофицерът чул ли е да се говори за европейци, които са били пленени от пампаските кацики?

Мануел се замисли няколко секунди като човек, който иска да си спомни нещо, и след това каза:

— Да.

— А! — възкликна Гленарван, у когото блесна нова надежда. Паганел, Мак Набс, Робърт и той заобиколиха подофицера.

— Говорете! Говорете! — повтаряха те, като го гледаха с жадни очи.

— Преди няколко години — отговори Мануел, — да… така е… европейци пленници… но никога видял…

— Няколко години — поде Гленарван, — вие се лъжете… Датата на корабокрушението е точна… „Британия“ е изчезнал през юни 1862 година… Има значи по-малко от две години.

— О, повече, милорде!

— Невъзможно — извика Паганел.

— Така е! Това беше, когато се роди Пепе… Ставаше дума за двама души.

— Не, трима! — каза Гленарван.

— Двама! — възрази подофицерът с увереност.

— Двама? — повтори Гленарван много изненадан. — Двама англичани ли?

— Не — отговори подофицерът. — Кой говори за англичани? Не… Един французин и един италианец.

— Един италианец, който бе убит от племето поючи! — провикна се Паганел.

— Да! И узнах после… французин спасен.

— Спасен! — провикна се младият Робърт, чийто живот сякаш зависеше от думите на подофицера.

— Да, спасил се от ръцете на индианците — отговори Мануел. Всички загледаха Паганел, който се удряше отчаяно по челото.

— Ах, сега разбирам — каза най-сетне той. — Всичко е ясно! Всичко се обяснява!

— Но за какво става дума? — попита Гленарван колкото разтревожен, толкова и нетърпелив.

— Приятели — отговори Паганел, като хвана ръцете на Робърт, — трябва да се примирим с една голяма несполука! Ние вървяхме по лъжливи следи! Тук не става въпрос за капитан Грант, а за един мой сънародник, чийто спътник, италианецът Марко Вазело, бе действително убит от поючите; един французин, който много пъти е придружавал жестоките индианци до бреговете на Колорадо и след като се избавил щастливо от техния плен, се завърна във Франция. Ние бяхме уверени, че вървим по следите на Хари Грант, а всъщност попаднахме в следите на младия Гинар67.