Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
По време на вибрационното изпитание, описано от Торн в писмото, не се намеква за никакви проблеми до момента на избухване на батерията в пламъци. Ако същото се беше случило на подводница, напълно е възможно никой да не забележи нищо, освен ако не усети миризма на горяща изолация или не докосне торпедото и не почувства горещина. По това време може би ще остават само мигове до избухването.
„Ако не се установи, че торпедото се е нагряло, докато боята не почне да образува мехури и да гори — пише Торн до Крейвън, — може би няма да остане време за преместване на торпедото от стелажа и вкарването му в тръбата за изстрелване, преди бойната глава да се задейства от нагорещяването.“
Такъв инцидент би могъл да възникне при всяко от торпедата модел „Марк 37“ на борда на „Скорпион“ или пък на всяка подводница, оборудвана с такива. Присъствието на акумулатор от дефектна партида би увеличило риска, но конструкцията и бездруго съдържа риск. Възможно е диафрагмата на един или няколко акумулатора да се е разкъсала, докато торпедото е лежало на стелажа. Не е било необходимо някой да ги е изпитвал или вършил каквото и да е с тях. Вибрациите на подводницата биха били достатъчни.
Възможно е „Скорпион“ да е била изложена на повече рискове, отколкото всяка друга подводница. Изпитанията в лабораторията, довели до експлозията, трябваше да симулират обичайните вибрации, очаквани на борда на подводницата и при превоза на торпеда до нея — далеч по-слаби от сътресението, претърпяно от „Скорпион“ по време на инцидента през 1967 г., когато подводницата започнала да се върти като тирбушон. При повторение на същия инцидент всеки от акумулаторите би могъл да дефектира. Оръжейните специалисти казват, че ако се съди по описанията на екипажа, вибрациите по време на инцидента през 1967 г. далеч превишават спецификациите на военните във връзка с безопасността на батериите. Всъщност „Скорпион“ е имала откази два пъти. Потенциална възможност за повторение на вибрациите е имало, защото подводницата никога не е била вкарвана на необходимия ремонт. И е била изпратена в открито море с оръжие, за което Управлението по оръжията е знаело, че е с опасен дефект.
Въпреки това Управлението по военноморските оръжия изобщо не признава, че „Скорпион“ може да е била изложена на риск от детонация на торпедото или дори, че нейните торпеда е възможно да са захранвани от акумулатори с дефектна конструкция. Всъщност след загубата на подводницата Военноморският център за подводни системи в Нюпорт, Роуд Айлънд, енергично оспорва изводите на изпитателната лаборатория.
Управлението по оръжията също скрива информацията за дефектната конструкция на акумулаторите, дори след като друг акумулатор започнал да се нагрява на борда на подводница в Западния Тихи океан месеци след загубата на „Скорпион“. Екипажът на тази подводница докладвал, че акумулаторът на торпедото достигнал толкова висока температура, че трябвало непрекъснато да го обливат с вода, за да го охлаждат. Водата се превръщала в пара. Нямали избор, освен да продължават да го обливат, докато го заредят в тръбата за изстрелване и го изхвърлят.
Накрая, около година след потъването на „Скорпион“, Управлението по военноморските оръжия поръчало нова конструкция на акумулаторните батерии. В новата система диафрагмата от тънко фолио била заменена с две по-здрави. При новата конструкция двете диафрагми можели да бъдат разкъсани само механично, чрез пробождане с шип, и опасността от запалване и експлозия на акумулатора от вибрациите на подводницата била отстранена.
Всички писмени свидетелства за предупреждението от лабораторията в Кийпорт, както и самото предупреждение, изглежда, липсват. Би трябвало копия на писмото на инженерите да се намират в административните служби на Военноморския инженерен център за подводни бойни действия, или в бившата Военноморска торпедна станция в Кийпорт, както и в Управлението по оръжията, но при едно наскоро отправено искане по силата на Закона за свободата на информацията за копие от писмото от двата адресата се получи отговор, че няма сведения за такова писмо, нито пък за унищожаването му — нещо, което също е трябвало да се отбележи, ако предупреждението се изважда от архивите.