Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Ако предупреждението е било предоставено на Крейвън веднага след аварията, е можело да се спестят месеци от търсенето на „Скорпион“. Вместо да сподели информацията обаче, Управлението по оръжията продължило да твърди, че подобна експлозия е невъзможна.
Ако следствената комисия е имала тази информация, може би е щяла да направи много повече за решаването на мистерията. Но в своя доклад тя определено е разчитала на изявленията от страна на Управлението за военноморските оръжия, че не е възможна детонация на борда.
Че предупреждението от лабораторията е стигнало до Управлението по оръжията, е сигурно. То е носело специален код за пренасочване от пощенската зала направо към бюрото на командващия. Освен това няколко седмици след откриването на разрушената „Скорпион“ един представител на Управлението по оръжията пристигнал в лабораторията в Кийпорт, извикал Торн в самостоятелна стая в друга сграда и го порицал, че в писмото включил предупреждения за нагряване на бойната глава и загуба на подводница.
Управлението имало достатъчно основания за дълбоки опасения във връзка с написаното от Торн — самото то беше създало условията за катастрофата, заобикаляйки собствените си процедури за безопасност. В усилията си да не изостава от исканията на подводния флот за торпеда, беше засилило производството на торпеда. Флотът отчаяно се нуждаел от достатъчно бързи торпеда, които да могат да настигат съветските подводници от клас „Голф“ и други нови класове, но производителите изпитвали ужасни затруднения с изграждането на компоненти, които да издържат на изпитанията за безопасност. Имало такова закъснение от непрекъснатите откази на акумулатори, че лабораторията в Кийпорт закъснявала най-малко два месеца с изпитанията за качество. Вместо да забави производството, Управлението по оръжията пускало торпеда с компоненти от партиди без никакви изпитания за безопасност. Това било явно нарушение на наредбите, според които трябвало да се проверяват три проби от всяка партида от сто акумулатора, преди някой от стоте да се зачисли на флотата. Пробите трябвало да се подлагат на дву или триседмични изпитания, при които се измерват устойчивостта им на сътресения, топлина, вибрации и всякакви други условия, възможни в една подводница. Едва след като пробите минат изпитания, Управлението по оръжията можело да допусне който и да е компонент на борда на подводницата.
Първоначално две фирми сключили договори за производство на акумулаторите и претърпели толкова много неудачи, че ВМС привлекли и трета фирма, която да опитала да компенсира проблемите с производството. Тази фирма така и не успява да произведе акумулатори, които да преминат изпитанията за безопасност, но поради недостига доставчикът експедира 250 от своите изделия във флота. Именно един от акумулаторите на тази фирма експлодира в лабораторията.
Всичките три компании имали проблеми заради опасни конструктивни дефекти на акумулаторите. Инженерите предупредили за това още при първите откази през 1966 г., повече от година преди катастрофалната експлозия, довела до последното и толкова силно предупреждение. През цялото това време повтаряли, че акумулаторите не са безопасни и препоръчвали промяна на дизайна.
Проблемът бил в начина на активиране. Парче сребърно фолио, което управлява движението на електролита в клетките на акумулаторите, бива разяждано с киселина, докато стане около седем хилядни от инча. Това се изисква, защото то трябва да се скъса под налягане и да позволи на акумулатора да захранва двигателя на торпедото при активиране на оръжието.
При типичното горещо пускане, както Крейвън смяташе, че се е случило, торпедото получава непреднамерен пусков импулс, който активира акумулатора и включва двигателя. Това състояние се открива лесно, тъй като въртящото се витло на торпедото предупреждава екипажа за необходимостта от незабавен завой на 180 градуса.
Отказът в лабораторията бил далеч по-изненадващ, защото в акумулатора не би трябвало да има достатъчно ток, който да включи двигателя или да развърти перката на торпедото. Напротив, случилото се с акумулатора в изпитателната лаборатория и причината за експлозията били много по-трудно откриваеми. В лабораторията установили, че когато подложат акумулатора на вибрации, електролитът бива изтласкан към тънката диафрагма със сила, достатъчна да разкъса частично фолиото. Това позволява в клетките на акумулатора да изтече електролит, достатъчен да предизвика прескачане на искри и прегряване. Точно заради толкова лесното разкъсване на мембраните прегряването оставало скрито дотогава, докато пламъци или експлозии помогнали да се определи почти пълната необезопасеност на конструкцията.