Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
— Поне с мен е така, когато се влюбя — унесе се в спомени котаракът.
— С хората е друго — не особено категорично вметна Гаспод. — Май рядко мятат стари обувки и се заливат със студена вода. Има повече цветя, караници и други подобни.
Животните се спогледаха.
— Наблюдавах ги — промърмори накрая Пискунчо. — Тя го смята за идиот.
— И това го има — съгласи се Гаспод. — Наричат го романтика.
— Предпочитам обувките — призна си котаракът.
Блещукащият дух на Света гора се понесе в света — вече не ручейче, а потоп. Кипеше в кръвта на хората, дори на животните. Когато майсторите въртяха ръчките, беше неизменно наблизо. Когато дърводелците размахваха чуковете, забиваха пироните в името на Света гора. Духът беше и в яхнията на Боргъл, в пясъка, във въздуха. И растеше.
Все някога щеше да разцъфти…
Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото — или за по-кратко Гърлото — седна рязко в леглото и се облещи в мрака.
В главата му пламтеше един град.
Той припряно напипа кибрита до леглото, успя да запали свещта и скоро зърна перодръжката.
Но нямаше хартия. Непрекъснато повтаряше на околните, че иска да има листове до леглото си, в случай че го събуди внезапна идея. Нали най-добрите те спохождали насън?
Поне имаше мастило…
Видения го заливаха като порой. Или ще ги улови, или ще ги загуби завинаги…
Сграбчи перодръжката и започна да драска по чаршафа.
Мъж и жинъ съ пламнали от страст в Град, разтърсен от Гражданскъ война!
Перото скрибуцаше и пускаше петна по грубия ленен плат.
Да! Да! Това търсеше!
Ще видят те с глупавите си гипсови пирамидки и шперплатови палатчета! Отсега нататък ще се мерят с това! И когато някой напише историята на Света гора, ще посочи това и ще каже: „След този филм не можеше да има повече подвижни образи!“
Тролове! Битки! Романтика! Мъже с тънки мустачки! Войници на късмета! И борбата на една жена да съхрани… Диблър се запъна… да съхрани… а бе, онова, което цени и обича, после ще го доизмисли… в един обезумял свят!
Перодръжката подскачаше, късаше чаршафа и препускаше нататък.
Брат вдига ръка срещу брата! Жени с кринолини удрят плесници! Сгромолясва се могъща династия!
И огромен град в пламъци! Е, този път пламъци не на страстта, а на пожарищата.
Може би дори…
Той прехапа устни.
Да, разбира се. Откога чакаше момента! Охо!
И хиляда слона!
(В по-късен разговор Сол Диблър отбеляза предпазливо:
— Виж какво, чичо, гражданска война в Анкх-Морпорк… да, страхотна идея. Няма проблеми. Всеизвестно историческо събитие. Само че никой от съвременниците не е споменавал слонове.
— Голяма война е била — защити мечтите си Диблър. — Може да са пропуснали нещо.
— Не вярвам да не са видели хиляда слона.
— Ама кой е начело на това студио, бих искал да знам?!
— Да, де, обаче…
— Я ме чуй! Може те да не са имали хиляда слона, но ние ще ги имаме, защото така е по-истинско, ясно?)
Чаршафът постепенно се запълни с драсканиците на Диблър, разкривени от вълнението. Стигна до края и започна да пише по таблите на леглото.
Боговете са му свидетели, че това вече е нещо! Никакви мижави сраженийца! Ще имат нужда от всеки майстор на ръчката в Света гора!
Отпусна се за миг, дишаше тежко от възбуда и изтощение.
Вече му беше пред очите. Все едно е готов.
Оставаше само да измисли заглавието. Да е звучно. Да го запомнят хората. Да подсказва (Гърлото се почеса с перото), че делата човешки са като плява във величавите бури на историята. Бури. Хъм, подходящ образ… Гръмотевици. Мълнии. Дъжд. Вятър.
Вятър… Ето го!
Пропълзя към началото и старателно написа заглавието върху чаршафа:
ИЗДУХАНИ
Виктор се мяташе на нара си, насилваше се да поспи. В дремещия му мозък се мяркаха откъслечни картини. Имаше надбягвания с колесници, пиратски кораби и непознати форми, а насред всичко някакво същество се катереше по кула. Огромно и ужасяващо, то се хилеше дръзко на целия свят. А някой пищеше…
Надигна се в постелята изпотен.
След минута-две опря крака на пода и отиде до прозореца.
Над светлините на градчето хълмът Света гора мрачнееше в сивкавия предутринен здрач. Предстоеше поредният хубав ден.
Виденията на Света гора налитаха по улиците като грамадни невидими златни вълни.
И с тях се носеше Нещо.
То никога, нито веднъж не бе сънувало. То не заспиваше.
Джинджър също стана от леглото и погледна към хълма, но не се знаеше дали го вижда. Като слепец в позната стая тя пристъпи към вратата, спусна се по стъпалата и закрачи в отиващата си нощ.