Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Не. В „Макдоналдс“ предлагат хамбургери по френски. В „Харис Ню Йорк бар“ все още предлагат истински хамбургери. Точно до „Континентал“ е. Искате ли да се видим във фоайето? Мога да тръгна веднага.
— Истински хамбургер звучи доста примамливо. Ще чакам. Благодаря.
— Вашето желание е заповед за мен, хер Госингер — заяви Дешамп и затвори.
Десет минути по-късно, Дешамп — невзрачен човечец в края на петдесетте, облечен в изпомачкан костюм — зави от „Рю дьо Риволи“.
Подаде ръка на Кастило.
— Много ми е приятно да се видим отново, господин Госингер. С какво мога да ви помогна?
— Да почакаме, докато стигнем в „Харис“ — отвърна Кастило.
— Както пожелаете, господине — съгласи се Дешамп.
Чарли го погледна внимателно. „Този май се бъзика с мен. Какво ли е намислил?“
— Историята на „Континентал“ е много интересна, господин Госингер — започна Дешамп, докато вървяха по „Рю Кастилион“ към „Риц“ и Плас Опера. — Искате ли да ви разкажа?
— Ще ми бъде безкрайно приятно — отвърна Кастило с усмивка, включвайки се в играта.
— Навремето на мястото му имало манастир — обясни Дешамп. — Луи XVI и женичката му — същата онази Мария Антоанета, която се разпоредила „Като нямат хляб, да ядат пасти“ — били отведени там, преди да ги закарат на Плас дьо ла Конкорд, за да им резнат главите в името на свободата.
— Сериозно?
— Самата истина.
— Благодаря ви, че ми разказахте.
— За мен беше удоволствие, уважаеми господине — кимна Дешамп. — Но позволете ми да продължа разказа си, след като ви е толкова интересно.
— Слушам ви най-внимателно — отвърна Кастило.
В същия момент разговорът им бе прекъснат от невероятно красива дългокрака блондинка, която излезе от хотел „Риц“. Беше заобиколена от четирима мускулести мъжаги, на които отдалече им личеше, че са охрана. Тя се качи на задната седалка на един „Майбах“ и безкрайното й бедро се оголи. Единият от горилите седна на предната седалка, друг затича към мерцедеса, спрял отпред, а останалите двама хукнаха към друг мерцедес отзад. Конвоят потегли към „Рю дьо Риволи“, без да се интересува от останалата част от света.
— Искрено съжалявам, че не мога да ви кажа коя е дамата, господин Госингер, след като забелязах, че проявявате интерес — отбеляза Дешамп, докато двамата подминаваха входа на „Риц“. — Сигурен съм, че е известна.
— Или е известна, или е някоя скъпо платена проститутка — отвърна Кастило.
— Две възможности, които в никакъв случай не са взаимно изключващи се — обобщи Дешамп.
Кастило се разсмя.
— Та, разказвах ви за „Континентал“, нали така? — попита представителят на ЦРУ и продължи, без да дочака отговор: — Тъкмо в „Континентал“ — доколкото си спомням през 1880 година, но не съм убеден — станал най-забележителният рекламен заговор на всички времена.
— Рекламата винаги ми е била слабост — закима Кастило. — Разказвайте.
— Туризмът тъкмо започвал да процъфтява и да се превръща в доходоносен бизнес — обясни Дешамп. — И англичаните, и италианците, и германците, и, разбира се, французите се съревновавали с безмилостните долари на янките туристи. В Манхатън почти нямало бил борд, на който да не приканват янките да отскочат до Англия, Италия, Германия или Франция. Те били толкова много, че почти никой не ги забелязвал. А рекламата била скъпо удоволствие, което доста притеснявало французите.
— Дълго умували и докато проучвали въпроса, французите осъзнали, че рекламата прокарва новите идеи. Сигурен съм, че ще си спомните, че Едисон тъкмо бил създал електрическата крушка, така че било желателно в рекламите да се появи и крушка. Французите отлично знаели, че янките си падали по гърдести мадами, затова в рекламата трябвало да има и едрогърда мацка. Какво ще кажете за една цицореста мадама, вдигнала над главата си електрическа крушка?
Чарли се изсмя гръмко.
— Кучи сине, хвана ме. Статуята на свободата.
Дешамп се усмихна и кимна.
— Ако я дадем на янките, сетили се хитрите жабари, ако я наречем „приятелски подарък“ или нещо подобно, янките не само че няма да я махнат — нали са готови и на глава да се изправят, само и само хората да ги харесват — ще я поставят на място, където всички да я виждат. Ако им я дадем, те ще плащат за поддръжката й. Ако си изиграем картите както трябва, можем дори да ги изнудим да платят една част от нея — по-голямата част.
— Господи, това историята е невероятна наука — отбеляза Кастило.
— Срещата се състояла във вашия хотел — продължи Дешамп. — А това е „Рю Дану“, където се намира легендарният нюйоркски бар „Харис“. Сигурно ще ви се стори интересно, че Ърнест Хемингуей често-често се отбивал в „Харис“.