Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
Той даде на Тресилиан един пергаментен свитък, изпълнен отгоре до долу, както и по полетата, със символичните знаци на седемте планети, странно примесени с кабалистични знаци и текстове на гръцки и староеврейски език. В средата имаше няколко стиха на латински от някакъв кабалистичен автор, написани толкова ясно, че дори полумракът в помещението не попречи на Тресилиан да ги прочете. Текстът бе следният:
— Дължа да заявя — каза Тресилиан, — че от цялата тази бъркотия схващам само смисъла на последните думи, които, струва ми се, означават: „Хвани оня, когото можеш да хванеш!“
— Точно това е основният принцип, съобразно който действуваше моят достоен приятел и господар доктор Дубуби — рече ковачът. — Постепенно обаче той се опи от собствените си фантазии и повярвал на всемогъществото си в алхимията, започна да лъже самия себе си и да пилее парите, придобити от измамването на други хора; накрая откри или си построи, и аз сам не зная, тази лаборатория и започна да се крие в нея от пациентите и учениците си, които съвсем естествено започнаха да предполагат, че продължителните му и тайнствени отсъствия от постоянното му местожителство — градчето Фарингдън — са свързани с упорити занимания с мистически науки и общение с невидимия свят. Опита се да измами и мен, защото, макар и да не влизах в спор с него, той виждаше, че бях проникнал в много от тайните му, и се боеше, че в бъдеще няма да му бъда безопасен съдружник. Междувременно неговата слава — всъщност лоша слава — все повече растеше и мнозина от онези, които прибягваха до услугите му, бяха напълно убедени, че е магьосник. Познанията му в областта на окултните науки — а хората предполагаха, че има такива знания — му печелеха като клиенти доста могъщи личности, за да бъдат назовани имената им, които му искаха помощ за твърде опасни цели, за да бъде споменавано за тях. Хората го проклинаха и го заплашваха, а мене, невинния му помощник в занаята, започнаха да наричат помощник на дявола и осмелях ли се да си покажа носа на селската уличка, веднага ме обсипваха с градушка от камъни. Свърши се с това, че господарят ми внезапно изчезна. Излъга ме, че отивал в ей тази тука лаборатория, и ми забрани да го безпокоя, докато не минат два дни. След като изтече определеният срок, аз се разтревожих и дойдох в подземието. Заварих огнището угаснало, приборите разхвърляни в безпорядък, а за мене беше оставена бележка от учения Дубуби, както сам обичаше да се титулува, в която ми съобщаваше, че никога вече нямало да се видим и че той ми оставял в наследство алхимическите си апарати и пергамента, който току-що ви дадох, и настойчиво ме съветвал да се опитам да разгадая тайната на този пергамент, защото това непременно щяло да ми помогне да открия философския камък.
— А ти последва ли този мъдър съвет? — попита Тресилиан.
— Не, уважаеми господине — отговори ковачът. — Понеже по природа съм предпазлив и недоверчив, пък и знаех с кого имам работа, затова най-внимателно взех да претърсвам навсякъде, преди да се осмеля да запаля огъня, и накрая действително открих едно малко буре с барут, грижливо скрито под огнището, несъмнено с цел щом започна великото дело за превръщане на металите, експлозията да превърне подземието и цялото имущество в него в куп развалини, които да ми послужат едновременно и за лобно място, и за гроб. Това обстоятелство ме излекува от увлечението към алхимията и аз на драго сърце щях да се върна към честния труд с чука и наковалнята; кой обаче би довел коня си за подковаване при помощника на дявола? За щастие, през това време спечелих симпатиите на този чудесен Флибъртиджибит, който се случи точно тогава тук във Фарингдън със своя учител — мъдрия Еразъм Холидей, — като го посветих в някои тайни, които много се харесват на децата от неговата възраст. След като дълго мъдрувахме и умувахме, двамата стигнахме до убеждението, че щом не мога да упражнявам занаята си по нормалния начин, може би си струва да опитам да си създам работа сред простите селяни, като използувам техните глупави страхове и суеверия. И благодарение на Флибъртиджибит, който разпространи славата ми, аз си спечелих клиентела, но всичко това е много рисковано и се страхувам, че накрая ще ме набедят за магьосник. Ето защо търся възможност да се махна от това подземие. Нужно ми е само покровителството на някоя уважавана личност, която да ме защити от гнева на простолюдието, ако случайно ме разпознаят някъде.