Острият кинжал

Чу се тихо бълбукане, звън на стъкло, няколко любезни фрази, после сър Чарлз се настани на дивана, само на сантиметри от Уил.

— За твое здраве, Мариса. Ще ми кажеш ли сега за какво си дошла?

— Искам да знам откъде имаш алетиометъра.

— Защо?

— Защото той беше у Лира, а аз искам да я намеря.

— Не мога да си представя защо ти е притрябвала. Доста противно хлапе е.

— Трябва ли да ти напомням, че ми е дъщеря?

— Значи е още по-противна, щом предпочита да стои по-далеч от такава очарователна майка. Защото точно това прави, нали?

— Къде е тя?

— Ще ти кажа, обещавам. Но преди това ти трябва да ми кажеш нещо.

— Стига да мога.

В гласа й прозвуча предупреждение, поне така му се стори на Уил. А гласът й беше наистина опияняващ — галещ, нежен, мелодичен и млад. Нямаше търпение да я види, защото Лира никога не я беше описвала, но при този глас и лицето и сигурно беше забележително.

— Какво искаш да знаеш? — попита жената.

— Какво се опитва да направи Азриел?

Настъпи тишина, сякаш гостенката обмисляше внимателно отговора си. Уил се обърна да погледне Лира и видя пребледнялото й лице и прехапаните устни. И тя като него напрягаше слух, за да не изпусне нищо от казаното.

— Добре, ще ти кажа — изрече най-сетне госпожа Колтър. — Лорд Азриел събира армия, за да завърши войната, започнала в небесата преди много еони.

— Колко средновековно звучи! Но все пак явно разполага с някои напълно съвременни средства. А какво е направил с магнитния полюс?

— Намерил е начин да разруши преградата между нашия свят и останалите. Това доведе до резки смущения в земното магнитно поле, които би трябвало да са достигнали и до този свят… Но откъде знаеш за това? Карло, мисля, че трябва да отговориш на няколко мои въпроса. Какво представлява този свят? И как ме доведе тук?

— Той е един от милионите. Между тях има пролуки, но не е лесно да ги намериш. Аз знам около дузина, но местата, към които се отварят, са се разместили и това сигурно се дължи на опитите на Азриел. Сега може да се мине направо в нашия свят и в още много други. По-рано имаше само един свят, който служеше като кръстопът, и всички врати се отваряха към него. Затова можеш да си представиш колко бях изумен, когато днес преминах отвъд и те видях там. И колко съм щастлив, че мога да те доведа тук, без да се налага да минаваме през Читагазе.

— Читагазе ли? Какво е това?

— Кръстопътят. Един свят, който живо ме интересува, скъпа ми Мариса. Но в момента е много рисковано да го посещаваме.

— Защо?

— Опасен е само за възрастните, децата могат спокойно да се движат в него.

— Какво? Трябва да ми кажеш, Карло! Това е разковничето — тази разлика между възрастните и децата! В нея се съдържа цялата загадка на Праха! Точно затова трябва на всяка цена да намеря детето. Вещиците я наричат с някакво име — почти успях да го изтръгна от една вещица, но тя умря прекалено бързо. Трябва да я намеря! Там е отговорът и аз трябва да го науча…