Острият кинжал
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острият кинжал». Краткое содержание книги:
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медалът „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. Трилогията печели одобрението на публиката в края на 2003 г., като заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията Биг Рийд (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе — странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.
При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо — малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира“ и „светът на Уил“. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея — това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра — света на Лира, (острия) кинжал — света на Читагазе и т.н. Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.
— Ясно е какво. Трябва да си върнем алетиометъра, а това значи да го откраднем. Ето това ще направим.
9.
Кражбата
Най-напред двамата се върнаха в кафенето, за да си починат и да се преоблекат. Беше ясно, че Уил не може да тръгне никъде в този вид. Чувството за вина, че вземат от магазина, без да плащат, вече беше изчезнало. Той се облече от глава до пети, избра си и нови обувки, а Лира му помогна да занесат всичко. Тя стопли вода на печката и Уил отиде в банята да се измие. Тъпата неотслабваща болка продължаваше да го мъчи, но поне раната беше чиста. Едва ли имаше на света инструмент, способен да направи по-чист разрез, но кръвта не спираше. Уил погледна кървящите чуканчета и усети, че му прилошава. Сърцето му заби учестено и от това кървенето като че се усили още повече. Той седна на ръба на ваната, затвори очи и няколко пъти пое дълбоко дъх.
Успя донякъде да се успокои и се зае с миенето. Горе-долу се справи и се избърса, но кърпите бяха целите в кръв. Успя да се облече без чужда помощ, като внимаваше да не изцапа и дрехите.
— Ще трябва пак да ми стегнеш превръзката — помоли той Лира. — Стягай колкото можеш, само да спре да кърви.
Лира разкъса един чаршаф и започна да го омотава около ръката му, като стягаше здраво на мястото на отрязаните пръсти. Уил стисна зъби, но не можа да спре сълзите, само ги избърса с опакото на дланта. Лира го видя, но не каза нищо.
— Благодаря — успя да изрече момчето накрая и добави: — Слушай, искам да вземеш нещо в раницата си, в случай че не успеем да се върнем тук. Няколко писма. Ако искаш, можеш да ги прочетеш.
Уил извади зеления несесер и й подаде писмата.
— Няма да ги чета, освен…
— Нали ти казах, нямам нищо против да ги прочетеш.
Лира прибра писмата, а той легна на леглото, избута котката и тутакси заспа.
Късно през нощта Уил и Лира се промъкнаха на алеята в градината на сър Чарлз. Откъм страната на Читагазе бяха в красив парк, насред който беше разположена класическа вила, блестяща на лунната светлина. Отне им много време, докато открият къщата на сър Чарлз, защото им се наложи често да спират и да отварят прозорци към света на Уил, които после затваряха.
Зад тях се промъкваше шарената котка. Беше спала през цялото време от спасяването й край кулата и сега отново беше будна и не искаше да се раздели с тях, сякаш усещаше, че близо до тях е в безопасност. Уил съвсем не беше убеден в това, но си имаше достатъчно грижи и без нея, затова не й обърна внимание. Постепенно свикваше с кинжала и го овладяваше все по-добре. Ала раната го болеше още по-силно, пулсирането се беше засилило, а превръзката, която му беше направила Лира, вече беше напоена с кръв.
Уил проряза прозорец във въздуха недалеч от призрачно белеещата вила и се озоваха на алеята. Оттук трябваше да се ориентират къде е кабинетът на сър Чарлз. Градината беше осветена от два прожектора, прозорците на фасадата също светеха. Отзад къщата беше тъмна, не светеше и кабинетът.
Алеята, оградена с дървета, водеше до друга, по-широка алея, също толкова тъмна. Всеки крадец би могъл лесно да мине през храстите и да се озове в градината, ако не беше желязната ограда, два пъти по-висока от Уил, със заострени на върха пръчки, която обикаляше околовръст. Тя обаче не беше пречка за острия кинжал.
— Дръж тази пръчка, докато я срежа — прошепна Уил. — Когато падне, хвани я.
Той сряза четири пръчки, а Лира ги оставяше настрана, докато се образува достатъчно широка пролука. Двамата се вмъкнаха вътре и тръгнаха през храсталака.
Не след дълго се озоваха близо до къщата. Оттатък гладката морава се виждаше добре прозорецът на кабинета, обвит наполовина в бръшлян.
— Мисля да отворя прозорец към Читагазе — прошепна Уил — и да потърся оттам точното място. Когато открия кабинета, ще взема алетиометъра, ще затворя втория прозорец и ще се върна тук. Ти остани да пазиш. Като ме чуеш да те викам, върни се в Читагазе и ще затворим прозореца. Става ли?
— Да. С Пан ще наблюдаваме оттук.
Демонът й сега беше малка сива кукумявка и почти не се виждаше в сянката на дърветата. Огромните му светли очи улавяха всяко движение.
Уил вдигна кинжала и затърси с едва забележими докосвания невидимата пролука, през която да направи разреза. Намери я и бързо отвори прозореца към обления от лунна светлина парк на Читагазе. Застана и се огледа, като се опитваше да запомни всичко и да пресметне къде точно трябва да търси кабинета.
После, без да каже дума, се промъкна през пролуката и изчезна.
Лира се притаи наблизо и зачака. Панталеймон беше кацнал на един клон над главата й и мълчаливо се озърташе, Зад гърба им се чуваше шумът на уличното движение, отекнаха и нечии забързани стъпки от другата страна на оградата. Долавяше се дори шумоленето на насекомите в тревата и пукането на съчките в краката й.