Острият кинжал
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острият кинжал». Краткое содержание книги:
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медалът „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. Трилогията печели одобрението на публиката в края на 2003 г., като заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията Биг Рийд (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе — странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.
При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо — малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира“ и „светът на Уил“. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея — това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра — света на Лира, (острия) кинжал — света на Читагазе и т.н. Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.
Тя му помогна да се изправи и двамата тръгнаха бавно през градината към голямата бяла вила, окъпана от лунната светлина.
10.
Шаманът
Лий Скорзби акостира на пристана в устието на Енисей и завари там истински хаос. Рибарите се опитваха да продадат оскъдния си улов от непознати видове риба на консервните фабрики, собствениците на кораби се възмущаваха от пристанищните такси, които местните власти бяха вдигнали заради наводненията, а ловците и траперите скитаха безцелно из града, тъй като бързото топене на снега в горите и необичайното поведение на животните им пречеха да работят. Щеше да му е трудно да си проправи път към вътрешността на страната, в това не можеше да има никакво съмнение. В нормални условия пътят беше просто следа върху замръзналата земя, а сега, когато дори вечните ледове се топяха, повърхността напомняше кално тресавище.
Лий остави балона и екипировката си на съхранение и с последните си пари, които се топяха като снега наоколо, нае моторна лодка, купи няколко туби гориво и пое нагоре по придошлата река.
Отначало се придвижваше бавно. Освен, че течението беше бързо, по водата плаваше какво ли не — паднали дървета, клони, удавени животни, а веднъж се натъкна дори на подут човешки труп. За да се придвижва напред, трябваше да управлява внимателно и да не изключва мотора.
Искаше да се добере до селото, където живееше племето на Груман. Нямаше друг пътеводител освен собствената си памет — преди няколко години беше летял с балона над тази местност. Ала паметта му беше добра и сега не го затрудни да намери правилния път сред множеството бързи потоци, макар че някои от бреговете бяха залени от придошлите мътнокафяви води. От топлината насекомите се бяха нароили и пълчища мушици изпълваха въздуха като мъгла, Лий намаза лицето и ръцете си с екстракт от татул и изпуши няколко миризливи пури, което донякъде спаси положението.
Хестър седеше мълчаливо на носа с прилепени към гърба уши и притворени очи, Аеронавтът беше свикнал с мълчанието й и тя с неговото. Двамата си говореха само когато се налагаше.
Сутринта на третия ден Лий сви по един поток, който се спускаше от верига ниски хълмове. Хълмовете трябваше да са покрити с дебел сняг, но сега под снежната покривка проглеждаха голи кафяви петна. Скоро лодката навлезе сред гъсталак от ниски борове и ели и след няколко мили стигна до голяма заоблена скала, висока колкото къща. Лий се приближи до брега и върза лодката.
— Тук е имало пристан — каза той на Хестър. — Спомняш ли си оня стар ловец на тюлени от Нова земя? Той ни каза за него, но сега сигурно е останал на два метра под водата.
— Надявам се поне да са имали достатъчно ум да построят селото нависоко — промърмори Хестър и скочи на брега.
След по-малко от половин час Лий остави багажа си пред дървената къща на селския старейшина и вдигна ръка за поздрав към групичката от посрещачи, която вече започваше да се събира. Жестът, с който си послужи, беше разбираем за всички жители на севера, а и положената в краката му пушка беше красноречиво доказателство за добрите му намерения.
Един стар сибирски тартарин, чиито очи почти се губеха сред множеството бръчки, остави лъка си до нея. Демонът му росомаха докосна с нос Хестър, която в отговор помръдна едното си ухо. Старейшината заговори.
Трябваше им известно време, докато открият общия език, на който можеха да разговарят, след като бяха опитали пет или шест.
— Моите почитания към теб и племето ти — започна Лий. — Имам малко тютюн, който не струва много пари, но за мен ще е чест да ти го поднеса като подарък.
Старейшината му благодари с кимване и една от жените му пое пакета, който Лий извади от багажа си.
— Търся мъж на име Груман — продължи аеронавтът. — Чух, че племето ви го е приело за свой член. Може вече да носи друго име, но човекът е европеец.
— Чакахме те — каза старейшината.
Другите селяни, събрани на разкаляната площадка в средата на селото, не разбираха нито дума от казаното, но радостта на старейшината беше очевидна. Радост, примесена с облекчение.
— Чакахме те — повтори той. — Ти си дошъл да заведеш доктор Груман в друг свят.
Лий беше слисан, но само изрече простичко: