Острият кинжал
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острият кинжал». Краткое содержание книги:
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медалът „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. Трилогията печели одобрението на публиката в края на 2003 г., като заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията Биг Рийд (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе — странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.
При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо — малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира“ и „светът на Уил“. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея — това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра — света на Лира, (острия) кинжал — света на Читагазе и т.н. Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.
Когато навлезе в последната долчинка, преди да стигне мястото, където спеше Лира, внезапно спря като закован. В мрака се очертаваха силуетите на двама мъже, застанали неподвижно, сякаш в очакване на нещо. Уил сложи ръка върху дръжката на ножа.
— Ти ли си момчето с кинжала? — попита единият и гласът му неволно напомни на Уил за плясъка на крила, който беше чул преди това. Не който и да беше непознатият, не можеше да е човешко същество.
— Кои сте вие? — попита на свой ред той. — Хора ли сте, или…
— Не. Не сме хора. Ние сме Стражите. Бене елим. Вие ни наричате ангели.
Уил мълчеше и непознатият продължи:
— Има ангели, които изпълняват други задачи и силата им е друга. Нашата задача е проста — да стигнем до теб. Проследихме всяка стъпка на шамана дотук с надеждата, че той ще ни доведе при теб. Така и стана. Сега на свой ред ние ще те отведем при лорд Азриел.
— Били сте с баща ми през цялото време?
— Всяка секунда от пътя му.
— Той знаеше ли?
— Дори не подозираше.
— Тогава защо не спряхте вещицата? Защо позволихте да го убие?
— По-рано бихме й попречили. Но в мига, в който ни доведе при теб, неговата задача приключи.
Уил не каза нищо. Главата му се въртеше. Това беше още едно нещо, което не успяваше да проумее.
— Добре — заяви накрая. — Ще дойда с вас. Но най-напред ще събудя Лира.
Те останаха неподвижни и го пуснаха да мине. Уил заслиза надолу към надвисналата скала, под която беше оставил спящата Лира. Ала нещо го накара да спре.
В полумрака различи неподвижните фигури на вещиците, които пазеха момичето — някои бяха седнали, други изправени. Приличаха на статуи, които дишаха, но животът сякаш беше изцеден от тях. В този миг Уил с ужас осъзна какво се е случило. Привиденията ги бяха застигнали във въздуха и ги бяха превърнали в живи мъртъвци.
Но…
— Къде е Лира? — извика той.
Убежището под скалата беше празно. Лира беше изчезнала.
Там, където беше лежала, се виждаше някакъв предмет. Уил се приближи. Беше раницата й и ако се съдеше по тежестта й, алетиометърът още беше вътре.
Уил яростно тръсна глава. Това не можеше да е истина!
Уви, истина беше. Бяха пленили Лира.
Двете тъмни фигури стояха в очакване недалеч. Единият ангел проговори:
— Трябва веднага да тръгнеш с нас. Лорд Азриел те очаква. Силите на врага растат с всяка минута. Шаманът ти каза каква е твоята задача. Последвай ни и ни помогни да победим. Ела с нас. Побързай!
Уил погледна към тях, после към раницата на Лира и още веднъж към тях. Не беше чул нито дума.