Острият кинжал
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острият кинжал». Краткое содержание книги:
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медалът „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. Трилогията печели одобрението на публиката в края на 2003 г., като заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията Биг Рийд (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе — странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.
При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо — малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира“ и „светът на Уил“. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея — това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра — света на Лира, (острия) кинжал — света на Читагазе и т.н. Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.
— Ще я намериш. Този инструмент ще я доведе при мен, можеш да бъдеш сигурна. И щом веднъж ми даде онова, което ми трябва, твоя е. Кажи ми сега за твоите странни телохранители, Мариса. Никога не съм виждал такива войници. Какви са те?
— Хора като хора. Само че… разединени. Нямат демони, затова нямат нито страх, нито въображение, нито воля. Те ще се бият до последна капка кръв.
— Нямат демони… Хм, това е много интересно. Чудя се дали няма да се съгласиш на един малък експеримент, ако можеш да прежалиш някого от тях. Иска ми се да разбера дали Привиденията ще се заинтересуват от такъв човек. Ако не му обърнат внимание, може да се окаже, че сме в състояние въпреки всичко да минаваме през Читагазе.
— Привиденията? За какво говориш?
— По-късно ще ти обясня, скъпа. Те са причината възрастните да нямат достъп до този свят. Прах — деца — Привидения — демони разединяване… Да, това може да свърши работа. Пийни още малко вино.
— Искам да знам всичко! — заяви жената. — И ще те накарам да ми кажеш. А сега ми обясни какво правиш в този свят. Тук ли идваш, когато ни казваш, че заминаваш за Бразилия или Индия?
— Открих пътя насам преди много време. Тайната си струваше да бъде запазена, дори и от теб, Мариса. Както виждаш, много добре съм се наредил. Участието ми в Държавния съвет у нас много бързо ми отвори очите за тукашната власт. Всъщност, станах шпионин, макар никога да не съм казвал на работодателите си всичко, което знам. В този свят службите за сигурност от години се занимават със Съветския съюз — у нас го знаем като Московия. И макар заплахата да е намаляла напоследък, все още има подслушвателни кули и уреди за шпиониране, а аз продължавам да се срещам с хората, които ръководят тази дейност. Така преди известно време чух за някакви големи смущения в земното магнитно поле. Службите са разтревожени. Всички държави, в които се занимават с теоретична физика — ние я наричаме експериментална теология, — са мобилизирали учените си да открият на какво се дължи това. Защото знаят, че става нещо, и подозират, че е свързано с други светове. Всъщност имат достатъчно основания за това. Тук са правени изследвания върху Праха. О, да, и те знаят за неговото съществуване. Дори в този град има един екип, който работи върху проблема. И още нещо — преди десетина-дванайсет години на север е изчезнал един човек и тайните служби подозират, че е знаел нещо, което живо ги интересува. А именно, местоположението на една врата между световете, същата като онази, през която дойде ти. Намерената от него е единствената, за която имат сведения. Нали не си мислиш, че съм им казал за останалите? И когато започна тази бъркотия, те се втурнаха да търсят този човек. Естествено, и аз съм любопитен да науча повече за него, Мариса.
Уил седеше като вкаменен и чуваше биенето на сърцето си. Боеше се, че и хората в кабинета могат да го чуят. Сър Чарлз говореше за собствения му баща! Значи него търсеха онези мъже!
Но през цялото време, докато се спотайваше в стаята, той долавяше още нещо, което го изпълваше с усещането за опасност. Някаква сянка се движеше по пода, но от укритието си не можеше да я разгледа, защото движението й беше стремително и неуловимо.
Тогава се случиха две неща.
Най-напред сър Чарлз спомена алетиометъра.
— Например — каза той, продължавайки някаква своя мисъл, — да вземем този инструмент. Много съм любопитен. Ще ми кажеш ли как действа?
Той извади алетиометъра и го постави на осмоъгълната масичка до дивана. Уил го виждаше ясно. Ако се пресегнеше, можеше да го докосне.
Второто, което се случи, беше, че сянката застана неподвижно. Съществото, което я хвърляше, очевидно беше на гърба на креслото, в което седеше госпожа Колтър, защото сянката се обрисуваше отчетливо върху стената. В мига, в който тя спря, Уил осъзна, че това е демонът на жената. Прокрадваща се маймунка, която безспир се озърташе на всички страни.
Той чу как зад гърба му Лира си пое дълбоко дъх. И тя беше видяла сянката. Уил се обърна и прошепна:
— Върни се при първия прозорец, влез в градината и започни да хвърляш камъни по прозореца на кабинета. Това ще им отвлече вниманието и ще мога да взема алетиометъра. После бягай при прозореца и ме чакай.
Лира кимна, обърна се и хукна през тревата. Уил продължи да слуша.
— Ректорът на „Джордан“ е един изкуфял старец — говореше госпожа Колтър. — Не мога да си обясня защо й го е дал. Нужни са няколко години упорита работа, за да започнеш да го разбираш. А сега искам ти да ми кажеш някои неща, Карло. Как го откри? И къде е Лира?