Смъртта на императора

— Ето кое наричам аз реч, сякаш е написана в книга — похвали Пирнеро. — Щом Резидиля е храбра и аз ще съм. Кога тръгваш, скъпи зетко?

— За днес е твърде късно — отговори Жерар. — Вечерта скоро ще настъпи. Но утре призори се мятам на седлото. За ваше спокойствие ще взема със себе си двама вакуероси, по които бих Могъл да ви пратя новини.

В стаята си Жерар още дълго крачи напред-назад, размишлявайки, не би ли могло да има още нещо, което да го улесни при решаването на задачата. Той беше угасил свещта и отворил прозореца. Звездите блестяха отгоре и пръскаха ярка светлина. По едно време му се стори, че долавя някакъв шум. Като скитник из прериите, бе свикнал да не оставя нищо без внимание. Пристъпи до прозореца и надникна надолу. От разположения под него прозорец слизаше някакъв човек. Би могло да е някой вакуеро, поднесъл своята преданост на някоя слугиня. Но в тази къща твърде много се бе случвало вече, та Жерар да се задоволи с подобно предположение.

— Стой! Кой е долу? — викна той.

Човекът не даде отговор, а хукна бързешком през двора към оградата.

— Стой или ще стрелям!

Тъй като човекът не се вслуша и в този позив, Жерар бързо се дръпна от прозореца да сграбчи заредената си винаги пушка. Светлината на звездите не бе достатъчна да вижда все още силуета на подозрителния субект, но нали знаеше приблизителната посока, в която онзи се бе втурнал към палисадата. Той изстреля една след друга двете цеви, ала никакъв крясък не отговори. Да беше заредил със сачми, сигурно нямаше да даде погрешен изстрелл Опитният ловец обаче стреля само с куршуми, а така лесно би могло да се пропусне една толкова несигурна цел.

Двата изстрела отекнаха из цялата къща. Но той не се задоволи само с тях. В миг затъкна револверите и ножа и върза бързо края на ласото за крака на стабилното легло. Със същата бързина се спусна от прозореца в двора и още не бе минала и минута от втория изстрел, когато се метна през оградата и се заслуша за някакъв шум в нощта. Ето, вляво от себе си и съвсем не толкова далеч, долови пръхтенето на кон. Измъкна револвера и се втурна в тая посока. Но още преди да е стигнал мястото, се разнесе шумен конски тропот. Мъжът, когото искаше да залови, препусна в галоп.

Жерар тутакси спря. Да търси сега мястото, където бе стоял коня, би било голяма грешка, тъй като щеше да заличи с краката си дирите, а те по-късно щяха да са му от полза. И в двора не се върна от мястото, където бе скочил от оградата, а от друго. В случая отново се касаеше да се съхранят следите на непознатия. Обитателите на хесиендата се бяха разбудили от изстрелите. Жерар побърза да заобиколи постройката и се отправи към предния вход. Насреща му тръгна един вакуеро.