![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Лорд-маршале, Паулдър и Крой очакват заповед за тръгване. — Бър лежеше на походното легло с леко отворена уста и спеше дълбоко. Уест на драго сърце би го оставил още малко в леглото, но вече бяха изгубили достатъчно време. — Лорд-маршале! — повиши глас и се приближи още по-близо. Но Бър отново не отговори.
В този момент Уест видя, че гърдите му не се повдигат. Посегна предпазливо и сложи пръсти над отворената му уста. Не усети топлина. Нямаше и полъх от дишане. Ужасът, сковал гърдите му, бавно се разпростря чак до върховете на пръстите. Нямаше и място за съмнение. Лорд-маршал Бър беше мъртъв.
Когато шестимата войници с посърнали лица изнесоха на раменете си ковчега от шатрата, последвани от лекаря, стиснал шапката си в ръка, навън вече беше сиво утро. Наредени отстрани, Паулдър, Крой, Уест и група висши офицери изпратиха ковчега с поглед. Бър със сигурност би одобрил скромния дървен ковчег, с който тялото му щеше да бъде изпратено с кораб до Адуа. Беше най-обикновено, грубо сковано изделие, в което погребваха простия войник от наборната войска.
Уест не можеше да откъсне поглед от него.
Човекът в ковчега му беше като баща, или поне най-близкото до баща, което някога бе имал. Ментор и защитник, покровител и учител. Много по-истински баща от родния, от пияницата, грубияна и нищожеството, с което природата бе избрала да го прокълне. И при все това, докато гледаше грубия дървен ковчег, Уест не изпита тъга. Изпита страх. За армията и за себе си. Първата му реакция не бе да заридае, а да побегне. Но нямаше къде. Сега повече от всякога всеки един трябваше да си свърши работата.
Докато сянката на ковчега минаваше покрай него, Крой вдигна високо острата си брадичка и се изпъна като струна.
— Маршал Бър ще липсва на всички ни. Той беше предан войник и смел водач.
— Истински патриот — моментално се включи Паулдър с треперещи устни и ръка на гърдите, сякаш очакваше всеки момент да се пръснат от прилив на емоции. — Патриот, който даде живота си за своята страна. За мен беше чест да служа под неговото командване.
На Уест му се повдигаше от двуличието на генералите, но горчивата истина бе, че отчаяно се нуждаеше и от двамата. Кучето и хората му бяха някъде там, на север, опитваха се да подмамят Бетод в капан. Ако Съюзът не ги последваше, при това незабавно, когато кралят на северняците ги настигнеше, щяха да са съвсем сами, без никаква помощ. Единственото, което щяха да постигнат, е сами да изкопаят гробовете си.
— Ужасна загуба — каза Уест, докато ковчегът изчезваше бавно от погледите им надолу по хълма, — но най-добрият начин да отдадем на маршала подобаваща почит е, като продължим да се бием.
Крой кимна одобрително.
— Добре казано, полковник. Ще накараме северняците да си платят!
— На всяка цена. За тази цел сега трябва да потегляме. Вече сме изостанали от плана, а той се основава на точно и прецизно…
— Моля? — Паулдър го изгледа така, сякаш подозираше Уест във внезапна загуба на разсъдък. — Да потегляме? Без заповеди? Без ясна структура на командването?
— Невъзможно — изсумтя гръмко Крой.
— Изключено — разтърси яростно глава Паулдър, — не подлежи на обсъждане.
— Но заповедите на маршал Бър бяха пределно ясни…
— Повече от очевидно е, че обстоятелствата се промениха. — Лицето на Крой беше безизразно и неподвижно, като издялано от камък. — Моята дивизия няма да помръдне и крачка, преди да получа ясни указания от Висшия съвет.
— Генерал Паулдър, вие поне…
— При тези обстоятелства нямам друг избор, освен да се съглася с генерал Крой. Армията няма да помръдне от място, докато Камарата на лордовете не избере нов крал, а той не назначи нов лорд-маршал. — Двамата с Крой се спогледаха с неприкрита ненавист и недоверие.
Уест стоеше като истукан, с леко провиснала долна челюст и невярващ на ушите си. Щяха да минат дни само за да стигне новината за смъртта на Бър до Агрионт, а после още толкова, за да се върне заповедта, и това при положение че новият крал незабавно назначи нов лорд-маршал. Уест си представи дългия път през гората до Уфрит, после милите солена вода до Адуа. При незабавно решение, най-малко седмица, а предвид хаоса в управлението в момента, вероятността за такова беше нулева.