Последният довод на кралете [bg]

Уест нямаше как да не се съгласи с тях. Двамата генерали го мразеха повече, отколкото се мразеха един друг. Ако някой от тях получеше командването, той щеше да се смята за късметлия, ако още на следващия ден не му поверяха чистенето на тоалетните. Но по-вероятно щеше най-много до седмица да се озове на кораб за Адуа. И там да чисти тоалетните.

— Разбрахте ли за Лутар? — попита Яленхорм.

— Какво за него?

— Върнал се е в Адуа. — Уест рязко вдигна глава. Арди беше в Адуа и идеята за двамата отново заедно никак не му се понрави.

— Получих писмо от братовчедка ми Арис. — Каспа примижа съсредоточено, докато нареждаше картите си. — Пише ми, че досега Джизал бил някъде далече, изпратен на някаква специална мисия от краля.

— Мисия ли? — Уест се съмняваше, че някой може да повери на Джизал каквото и да било достатъчно важно, че да се нарече мисия.

— Явно цял Адуа сега само за това говори.

— Казват, че предвождал някакво нападение — добави Яленхорм, — на някакъв мост.

— Сериозно? — повдигна вежди Уест.

— Говори се, че избил десетки на бойното поле.

— Само толкова?

— Казват също, че вкарал в леглото си дъщерята на императора — промърмори Бринт.

Уест изсумтя.

— От трите това ми се струва най-достоверно.

Каспа избухна в смях.

— Истина или не, произвели са го в полковник.

— Браво на него — промърмори Уест, — това хлапе никога не пада по гръб.

— А чухте ли за бунта?

— Сестра ми спомена нещо такова в последното си писмо. Защо, какво за него?

— Според Арис е било съвсем истински бунт. Хиляди селяни са върлували из провинцията, безчинствали навред, палели, грабели и бесели де що хванат някой с „дан“ в името. А сега познайте кой е командвал частта, изпратена насреща им?

— Да не би случайно да е бил старият ни приятел Джизал дан Лутар? — въздъхна Уест.

— Същият. Казват, че успял да ги убеди да се разотидат и да се върнат по домовете си, как ви се струва това, а?

— Джизал дан Лутар — промърмори Бринт — с подход към простолюдието. Кой би повярвал?

— Не и аз. — Яленхорм гаврътна чашата си и си наля нова. — Но сега, по всичко личи, го смятат за герой.

— Вдигат наздравици за негова чест в таверните — каза Бринт.

— Получава поздравления в Камарата на лордовете — добави Каспа.

Уест придърпа към себе си звънтящата купчинка монети.

— Ще ми се да кажа, че съм изненадан, но всъщност винаги съм знаел, че един ден ще получавам заповедите си от лорд-маршал Лутар. — А може да е и по-зле, помисли си. Може да е Паулдър или Крой.