Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Ах, ти, мръсно копеле! — извика тя.
Мастър Джоузеф се сви между двамата мъже, които го държаха, а кралският пратеник издърпа Бланш встрани.
— Сър Саймън, искам всички да излязат от залата — той остави камата на девойката върху масата. — Освен това настоявам двамата затворници да бъдат оковани във вериги. За всеки случай.
— Искаш всички да излязат, така ли? — попита Гърни.
— С изключение на теб, Ранулф, затворниците и Бланш.
И така, сър Саймън се разпореди. Кечпоул излезе, а когато се върна, носеше със себе си вериги, в които окова китките и глезените на затворниците. Бланш се отдалечи, застана с гръб към тях и се взря в огъня.
Корбет взе камата от масата и я затъкна в колана си.
— Нека започнем от самото начало — рече той. — Преди четири или пет години кралят узна от рицарите хоспиталиери, че свободни младежи и девойки от кралството му често бивали продавани в робство, най-често с цел проституция. На пазарите за роби в Северна Африка ги ценели заради светлите им кожи и коси и плащали за тях луди пари — Корбет се приближи до масата и отпи от чашата си. — Жертви на тази възмутителна търговия — продължи той — са не само английски младежи и девойки, така че тя е била осъждана от много папи и църковни събори. Всъщност това е единственото нещо, срещу което Филип Френски и Едуард Английски са склонни да се обединят, макар и двамата да осъзнават, че е невъзможно да го спрат. Разбира се, това явление е много старо, но след Детския кръстоносен поход преди около сто години то било издигнато до ново ниво и апетитът на търговците на роби се изострил.
— Чувал съм за този кръстоносен поход — обади се Гърни.
— Доста странна история, да — рече Корбет. — Някакво френско овчарче на име Стефан успяло да убеди хиляди деца от цяла Европа да го последват в Светите земи. Разбира се, ако изобщо някои от тях са стигнали дотам, то те са били съвсем малко. Повечето попаднали в ръцете на роботърговците и били продадени из алжирските и египетските пазари.
Гърни се изправи на крака.
— Това е минало — рече той. — Да поговорим за настоящето. Нима твърдиш, че тези двама мъже, представящи се за водачи на Пастирите, са замесени в търговия с роби? Но нали живеят в бедност…
Смехът на Ранулф прекъсна господаря на имението.
— Сър Саймън, ако отидеш в Убежището и надникнеш в личните покои на тази безценна двойка, ще останеш доста изненадан. Там ще намериш вълнени и копринени завивки, възглавници, натъпкани с гъши пух, цели бъчви, пълни с разкошно вино, доставено специално от Бишопс Лин. Да, останалата част от общността живее на пост и молитва, но тези двамата определено не го правят.
— Обзалагам се — намеси се Корбет, без да откъсва поглед от Бланш, която все още стоеше край огъня, — че освен това мастър Джоузеф и Филип Нетлър са собственици на някои доста желани имоти из цялото кралство. Да не забравяме и за честите им посещенията в Бишопс Лин, по време на които със сигурност се отдават на буйни гуляи из вертепите.
— Това не е вярно — промърмори мастър Джоузеф. — Нямаме нищо общо с това, за което говориш. Сър Саймън, ти си прав. Как бихме могли да се възползваме от тези неща?
— Доста лесно — рече Корбет. — Пътувате из кралството, прекарвайки една година тук, осемнайсет месеца там… После се оттегляте за известно време, за да се насладите на мръсната си печалба — вероятно в някоя хубава къща в Лондон или Линкълн, а щом ви омръзне, отново се появявате на сцената, подобно на артисти в пиеса. Тогава пристигате в някое усамотено селце като Хънстън, преструвайки се на нещо като свети Франциск от Асизи. Примамвате местните младежи и девойки с вашите фантазии за пътешествия до екзотични места и прекарвате известно време с тях. Стараете се да спечелите доверието на местните, но това рядко представлява проблем за вас. В крайна сметка, всяко селско чедо с радост би захвърлило оковите, привързващи го към земята. Родителите също нямат причина да възразяват — за тях това значи едно гърло по-малко за хранене през зимата.
— Но всичко това не може да се организира без знанието и съдействието на корабните капитани! — възкликна Гърни.
— Тази търговия е много печеливша — обясни Корбет. — Затова и много капитани с удоволствие се включват в нея — превозът на роби не изисква нито усилия, нито вложения, никой не задава въпроси и никой не протестира.