Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Жертвите биха могли — проплака Нетлър; това беше единственият му опит да се защити.
— Ти опитвал ли си се да избягаш от морски капитан, който е получил добри пари за теб? Ами от някой публичен дом в Марсилия или Салерно или пък от турски харем? А и да избягаш, къде би могъл да отидеш? Ако онези, които те притежават, не те намерят и не те убият, то други с радост ще го сторят. Как би могло едно момиче от Хънстън да се придвижи от Марсилия до Диеп? Та тя не знае и думичка френски, а дори да успее да разкаже историята си, кой би й повярвал? Нашите приятели тук просто биха казали, че е избягала или пък че религиозният обет й е дотегнал и тя е решила да търси щастието си другаде. Но дори някой да й повярва, доказването на думите й може да отнеме години. Дотогава мастър Джоузеф ще е променил името си отново и ще е отпътувал за някоя съвсем друга част на Англия или християнския свят. Сър Саймън, ти самият много добре знаеш колко е трудно човек да получи правосъдие!
— И какво е можело да се изпречи на пътя на тази очевидно добре смазана машина? — попита Гърни.
— Аз — обърна се Бланш, чието лице беше побеляло от гняв. — Сър Хю е прав. Погледни ме, сър Саймън! Срам ме е да се върна у дома, пък и да го сторя, кой би се вслушал в онова, което имам да кажа? Освен това не искам селяните да сочат родителите ми с пръст. Присъединих се към Пастирите. После този кучи син тук, това адско изчадие, уреди да отпътувам за чужбина. Аз обаче извадих късмет — Бланш тежко преглътна. — На борда на кораба подслушах един разговор между капитана и първия му помощник. Двамата не знаеха, че се спотайвам под кърмата, приклекнала като някое псе, и научавам бъдещето си от думите им.
Тя прекоси стаята и заплю мастър Джоузеф.
— Говореха за мен, сякаш бях стока за продан. Преди това бях имала някои съмнения, много смътни, породени главно от погледите, които понякога ми хвърляше капитанът. Аз обаче ги бях отхвърляла като нечестиви мисли — тя се взря в Корбет и гласът й трепна. — Все едно, беше есен, така че бурите не бяха рядкост. В един момент ни застигна една по-страшна и корабът беше принуден да навлезе в Темза. Скочих от борда близо до Куинсхайт. Хората, родени в Норфък, обикновено са добри плувци, така че не ми беше трудно да стигна до брега — Бланш сключи пръсти. — Отначало просех. Монасите и някои монахини се отнасяха благосклонно към мен — тя сви рамене. — В Лондон обаче е пълно със зинали за къшей хляб гърла. Една нощ някакъв моряк се опита да ме изнасили. Беше пиян. Аз му откраднах парите и си купих нови дрехи. После срещнах един търговец от Чийпсайд — девойката сведе глава. — След няколко месеца вече бях събрала достатъчно сребро, за да замина за Бишопс Лин. Но се срамувах да се върна у дома. Както казах — кой би повярвал на историята ми? Въпреки това исках да си отмъстя. Вече разполагах с достатъчно средства и можех да наема някого да убие този демон и всички като него! — Бланш се заигра с крайчеца на ръкава си. — Един от клиентите ми беше златар. С негова помощ успях да изпратя пари на семейството си. Освен това писах на Марина. Дадох писмото на един пътуващ търговец и му обещах да го възнаградя щедро, ако се върне при мен и успее да ми опише правдиво Гилбърт и стария дъб — момичето се сви в един стол. — Не биваше да го правя — добави тя отпаднало. — Заради мен Марина се е опитала да избяга.
Корбет се приближи до мастър Джоузеф и го зашлеви през лицето.
— Заслужаваш си го — прошепна той, след което удари мъжа отново, разкървавявайки устата му. — А това беше заради Марина, която без съмнение си убил!
— Не е вярно! — изпищя мастър Джоузеф.
— Вярно е, копеле такова! — изсъска Корбет.
После кралският пратеник отиде при Филип Нетлър и сведе поглед към него.
— Нали знаеш, че и двамата ще увиснете на бесилото?
В отговор Нетлър просто изскимтя. Корбет приклекна до него.
— Ще увиснеш на бесилото — прошепна той. — Когато кралските съдии чуят за тази история, те без съмнение ще поискат тя да бъде подробно разследвана. После ще бъдеш подложен на мъчения, докато не си кажеш всичко — с кои капитани сте работили, къде сте пращали момичетата и момчетата, къде сте скрили печалбата си… Но това няма да бъде достатъчно, за да бъде въздадено правосъдие, нали? Кажи ми — той ли уби Марина?
Нетлър кимна.
— Да не си посмял, кучи сине! — изкрещя мастър Джоузеф.
После водачът на Пастирите се опита да се нахвърли върху доскорошния си пръв помощник, но оковите около китките и глезените му го спряха и той се строполи на колене. Ранулф го вдигна обратно на крака.