Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
Свещеникът кимна, хвърли поглед към избелял астрономически календар на стената, който сякаш идваше от времето на Коперник — беше със стилизирани съзвездия и астрономически означения, — и каза:
— Да. След около три дни.
— Добре. — Астрофизичката се обърна към Монк.
— Имаме потвърждение от друг източник, което също предполага катастрофа на тази дата. Явление, свързано с кометата.
Вигор и Рейчъл насочиха вниманието си към Кокалис. Явно искаха да чуят повече за това потвърждение, но той само скръсти ръце.
Монсиньорът въздъхна, очевидно раздразнен от тази потайност, и подкани Джейда:
— Продължавайте. Казахте, че може би знаете как този кръст ще спаси света.
— Чисто предположение — предупреди младата жена. — Но първо искам да опитам нещо.
И се обърна към Дънкан.
Всички погледи също се отправиха към него. Той се поизправи и на лицето му се изписа изненада и смут.
— Да?
— Би ли извадил черепа и книгата? — помоли го Джейда. — Сложи ги на масата.
Изчака Рен да го направи и забеляза отвратено свитите му устни, докато държеше реликвите.
— Още усещаш енергийно излъчване от тези предмети, нали?
— Да. — Дънкан изтри пръсти в панталона си, сякаш се опитваше да се избави от усещането.
Джейда погледна двамата духовници.
— Ако Чингис хан е открил този кръст в гробницата на Атила, може ли да го е взел със себе си? Да го е носил като талисман например?
Вигор сви рамене.
— След като е научил за значението му от завещанието на Илдико, предполагам, че това е дори много вероятно.
— Чингис хан е сметнал за свой дълг да го пази до края на живота си — съгласи се отец Тараско.
— А може би и след това. — Монсиньор Верона посочи черепа и книгата и внимателно се вгледа в младата астрофизичка. — Да не би да намеквате, че кръстът е облъчил телесните му тъкани, че е бил радиоактивен?
— Едва ли е бил радиоактивен — възрази тя, въпреки че я сърбяха ръцете да провери, като проучи черепа с уредите, останали в багажа й на борда на хеликоптера.
— Мисля, че кръстът е излъчвал някаква енергия, която е оставила отпечатъка си върху тялото му и може би е изменила тъканите му на квантово равнище.
— За каква енергия става дума? — полюбопитства Рейчъл.
— Тъмна енергия — отвърна Джейда, доволна да пренасочи разговора от историята към точната наука. — Енергия, свързана с раждането на нашата вселена. И въпреки че тя съставлява седемдесет процента от енергията, останала след Големия взрив, все още не знаем какво представлява и откъде идва, а само, че е фундаментално свойство на битието. Това обяснява защо вселената се разширява експоненциално, а не се смалява.
Вигор повдигна вежди.
— И вие смятате, че кръстът е съдържал такава енергия, така ли? Нещо като… акумулатор?
— Грубо казано, да. Възможно е. Не съм в състояние да дам категоричен отговор, без да го проуча. Но тези неща са точно в моята област. Теоретичните ми изчисления предполагат, че тъмната енергия е резултат от взаимна анихилация на виртуални частици в квантовата пяна, която изпълва цялото пространство и време във вселената.
Неразбиращите им изражения я принудиха да се опита да опрости обяснението си.
— Това е самата тъкан на пространство-времето. Тъмната енергия е движещата сила зад квантовата механика и е свързана с всички фундаментални сили във вселената. Електромагнитни, слаби и силни ядрени взаимодействия — всичко, което предизвиква привличане между обектите.
— Като гравитацията ли? — попита Дънкан.
Тя признателно го потупа по рамото.
— Точно така. Тъмната енергия и гравитацията са тясно свързани концепции.
Рейчъл намръщено се втренчи в Монк, после се обърна към Джейда и с целеустремеността на родена следователка стреля право в тайната, която криеха от тях.
— С риск да стана досадна, според вас защо този кръст излъчва тъмна енергия?
— Защото кометата, която в момента свети в небето, прави тъкмо това.
Думите й накараха всички да се разшават неспокойно. Астрофизичката пак погледна Кокалис. Разбираше, че е преминала границата, но смяташе, че Рейчъл заслужава отговор. Тази жена имаше аналитичен ум, който Джейда започваше да уважава. Щеше да е глупаво да я държат в неведение.
Монк леко сви рамене. Оставяше я да прави каквото знае.
Тя прие жеста му като знак на съгласие и допълни обяснението си.
— Или поне траекторията на кометата проявява известни гравитационни аномалии, които напълно съответстват на моите теоретични изчисления.