Окото господне

— Според Илдико тези три знака били гравирани върху ковчежетата с черепа и кръста.

Монсиньор Верона намести очилата си за четене. Символите бяха много бледи и приличаха на китайски: група от три йероглифа с латински думи под всеки от тях.

Той се надвеси над листа и преведе на глас латинския текст.

— Думата под първия йероглиф означава „две дървета“. — Знакът наистина приличаше на дървета. — Втората е „заповядвам“, а третата — „забранени“.

Йосип му посочи последния знак.

— Обърни внимание, че третият йероглиф е комбинация от първите два. Онзи, който означава „забранени“.

Вигор не разбираше накъде клони приятелят му.

— Прочети този текст — каза отец Тараско. — Виж какво е написала под йероглифите Илдико.

Тези редове бяха още по-бледи, но Вигор позна латинските стихове от Стария завет — и трите бяха от Битие.

Монсиньор Верона преведе първите два стиха на глас:

— „И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“.

Прочете и следващия стих, също свързан със забраната да се яде от друго дърво, този път дървото на живота в рая.

— „Ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега — да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно…“

Преди да довърши, Йосип дръпна пергамента изпод носа му.

— Най-древната китайска писменост представя думите и идеите като образи и често ги комбинира, за да образува по-сложни концепции.

Вигор погледна написаното от Илдико.

— Но това предполага, че древните китайци са познавали Битие. Историята за двете дървета, които Бог заповядал да бъдат забранени за човека.

— Мога да дам още такива примери. — Приятелят му се изправи, припряно отиде до едно бюро и затършува из купищата документи.

Монсиньор Верона впери очи в листовете на масата, зачуден за значението на последното откритие. Дали древните китайци бяха знаели за събитията, описани в Битие? Това потвърждаваше ли библейските разкази? Китайският беше най-старият съществуващ и днес писмен език — датираше от около четири хиляди години.

Свещеникът се върна при тях.

— Намерих само две, но има още много доказателства.

Той постави пред колегата си първия лист.

Китайският йероглиф, който означаваше „гол“, представляваше комбинация от йероглифите за „човек“ и „плод“. Дори Вигор се досети за илюстрираното тук събитие.

От Битие 3: 6–7.

Той цитира стиховете наизуст:

— „Жената… взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи“.

Отец Тараско енергично закима, дръпна листа настрани и го смени с другия.

— И това.

Приятелят му плъзна показалец под илюстрацията.

— Това са най-древните китайски йероглифи за „жив“, „пръст“ и друг вариант на „човек“. Заедно образуват йероглифа за „пръв“. — Той погледна Вигор въпросително.

— Пак Битие — каза монсиньор Верона. — Алюзия за Адам, първия жив човек, сътворен от Господ.

— От пръст — прибави Йосип и посочи съответния символ. — Мога да ти покажа още примери.