Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
21:26 ч.
Този мотоциклет й трябваше.
Преди секунда бе чула гърления вой на двигателя му и се метна натам — съзнаваше, че това навярно е единственият й шанс да избяга. В пистолета й оставаше само един патрон и нямаше право на грешки. Така че когато изскочи на открито, тя се прицели и стреля.
Мъжът политна назад и се преметна в калта.
Мотоциклетът остро зави и се блъсна в бараката. Сейчан захвърли безполезното оръжие и се втурна към него, изправи го, яхна седалката, даде газ и го обърна.
Падналият шофьор се надигна на лакът и посегна към автомата си.
„И на мен няма да ми е излишен“ — помисли тя.
Потегли и протегна ръка, готова да грабне оръжието от земята.
Шофьорът измъчено вдигна лице към нея.
Тя ахна, ослепяла за всичко друго наоколо освен за тези тъмносини очи с цвят на буря.
„Грей…“
Сейчан удари спирачки и мотоциклетът рязко се завъртя.
Той се изправи, притиснал с длан окървавеното си рамо.
— Вече е крайно време да престанеш да стреляш по мен — измърмори Пиърс и вдигна автомата със здравата си ръка. — Другия път ще свърши работа и едно обикновено „здрасти“.
Тя го притегли към себе си и го целуна по устните.
— Да, така е малко по-добре… обаче ще трябва още да се поупражняваме.
Сейчан чу ръмженето на джипа край съседната редица.
Виковете зад нея се приближаваха.
— Качвай се! — подкани го тя.
Въпреки болката Грей се метна на седалката, обгърна Сейчан през кръста с една ръка, а с другата откри огън назад.
Огледалото отрази пръсналите се във всички посоки войници.
— Давай! — изсумтя Пиърс.
Сейчан завъртя ръкохватките и мотоциклетът подскочи напред като заек.
Грей се вкопчи по-здраво в нея.
Сейчан не знаеше дали ще се спасят, ала беше сигурна в едно: не искаше той да я пусне. Никога.
21:28 ч.
Болка пронизваше рамото му при всяка неравност. По гърдите му се стичаха горещи ручейчета кръв. Ако не се беше наклонил настрани още щом зърна пистолета в ръката й, Сейчан щеше да го улучи право в сърцето.
Грей се държеше за нея с ранената си ръка и извъртян назад, стискаше автомата със здравата и стреляше наслуки по всеки севернокорейски войник, който се мернеше пред погледа му.
На трийсетина метра зад тях се появи джип и ги освети с единствения си фар. Войникът на предната дясна седалка стоеше изправен, опрял автомат върху предното стъкло.
Пиърс стреля по предницата на колата и разби втория й фар.
Джипът зави и изстреляният от войника откос улучи дъсчените стъпала на една барака вляво. Отвътре се разнесоха панически крясъци.
— Надясно! — извика той на Сейчан.
Тя реагира толкова бързо, че ръката му за малко да се изхлузи от кръста й. Стиснал седалката между бедрата си като в менгеме, Грей се наведе и отвърна на огъня, разкъсвайки на парчета предната дясна гума на джипа.
— Сега наляво! — изрева Пиърс.
Мотоциклетът се отклони от предишната си траектория и в същия миг край ухото му изсвириха куршуми. Този път той се прицели в предната лява гума и я пръсна на черни конфети.
Вече с нарушен баланс, джипът стана напълно неуправляем и бързо намали скоростта си. В същото време Сейчан даде газ и се насочи към портала на стотина метра пред тях. Грей продължаваше да се цели назад и от време на време пускаше по някой откос, колкото да обезкуражи ответен обстрел.
Изведнъж Сейчан рязко наби спирачки и мотоциклетът подскочи на предната си гума. Пиърс погледна напред… и видя танк, който се приближаваше към входа на лагера, хвърляйки кал с веригите си. Четирийсеттонното чудовище модел „Чхонмахо“ блокира пътя пред тях, като се движеше между най-външната редица бараки и административните сгради.
Екипажът на танка или не ги забеляза, или ги взе за свои. Така или иначе, дългото 115-милиметрово оръдие сочеше портала и очевидно се готвеше да сложи край на краткото стълкновение.
— Заобиколи го! — извика Грей в ухото на Сейчан.
Единствената им надежда за спасение беше да изпреварят този огнедишащ стоманен звяр, да стигнат до портала преди него и да се изтеглят заедно с другите.
Сейчан се наведе ниско над кормилото и зави наляво в първия тесен коридор между бараките. Щом подмина първата постройка, пришпори мотоциклета надясно в още по-тясната просека, успоредна на главния път.
Пиърс се взираше надясно към прелитащите край тях бараки и от време на време зърваше в пролуките между тях танка, който се носеше паралелно на тях.
„Няма да успеем…“
Дори чудовището да не стреляше с огромното си оръдие, едва ли щяха да минат през портала преди този брониран Голиат.