Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
Очите му блестяха трескаво и видът му показваше, че е готов да го направи, но Вигор вдигна ръка и го спря.
— Не знам дали не виждаме във всичко това повече, отколкото всъщност означава, обаче каква е връзката с въпроса на доктор Шоу кога е паднал онзи метеорит, от който са направили кръста на свети Тома?
— А, да. — Свещеникът кимна. — Извинявай. Разбираш ли, реликвите на свети Тома — ковчежетата, черепът, кръстът — са дело на несториански свещеници от Изтока. Те са написали тези йероглифи върху ковчежетата.
— Какви са тези несториани? — попита Джейда. — Изобщо не познавам историята на раннохристиянските ереси.
Монсиньор Верона й се усмихна.
— Несторианството възниква в началото на пети век, малко преди възхода на Атила. Негов основател е Несторий, тогавашният константинополски патриарх. Той предизвиква разделение на Църквата просто като изразява възгледа, че човешката и божествената природа на Христа са отделни. Тази идея е обявена за еретична и води до схизма. Не че подробностите имат някакво значение, но впоследствие несторианската вяра се разпространява на изток и до седми век стига до Персия, Индия, Средна Азия, даже Китай.
— Което ме връща на въпроса — каза Йосип. — Според мен написаните от несторианските свещеници йероглифи върху реликвариите означават няколко неща.
Вигор го погледна в очакване да продължи. Старият му приятел за миг сякаш изгуби нишката на мисълта си и се вторачи в празното пространство.
После отново поде, като че ли изобщо не е прекъсвал, и започна да отброява на пръсти.
— Първо, те потвърждават твърдението, че свети Тома е стигнал до Китай. Второ, и това, струва ми се, е очевидно, несторианите загатват, че китайската писменост, която са заварили в Далечния изток, доказва достоверността на Стария завет, истина, скрита в най-ранните йероглифи. И трето, мисля, че намекват за изключително древната възраст на кръста.
Свещеникът погледна многозначително Джейда.
— Какво ви кара да смятате така? — попита тя.
— Фактът, че са го придружили с библейските алюзии. Според мен несторианските свещеници са научили за падналата звезда от китайците и по този начин са изразили почитта си към древния произход на кръста.
Астрофизичката замислено стисна устни.
— Все пак това не потвърждава датировка, съвпадаща с предишното появяване на кометата. Да, несторианските свещеници може да са смятали кръста за древен. Библейски древен. Обаче всичко това се основава на предположения. Докато не проуча самия кръст, не мога да докажа връзката му с кометата.
— Което ни води до големия въпрос: къде е сега този кръст? — каза Вигор.
19:55 ч.
Дънкан слушаше разговора с половин ухо. Докато другите дискутираха, той си играеше с оставените на масата реликви. Все едно чоплеше коричка на рана — просто не можеше да престане да изпитва странното електрическо поле, излъчващо се от предметите.
— Кръстът трябва да е в гробницата на Чингис хан — заяви Йосип. — Ако я открием, ще намерим и него.
— Сигурно си прав — съгласи се монсиньорът. — Ако костите му и частите от тялото му са били използвани като нещо подобно на пътеката от трохи на Хензел и Гретел, най-вероятно целта е да отвеждат при гроба му.
Дънкан прокара длани над древния череп и върховете на пръстите му усетиха хлъзгавото поле. Замисли се за предположението на Джейда, че излъчването е тъмна енергия, и кожата на ръцете му изтръпна. Като физик и електроинженер, Рен беше прегледал изчисленията й, приложени към материалите за операцията. Намираше ги за също толкова изящни и секси, колкото самата им авторка.
Потръпна, отмести черепа настрани и протегна дланите си над книгата.
Вигор се разхождаше около масата.
— Значи това си търсил през всички тези години, Йосип.
— След като открих реликвите, не бях в особено добра форма. Разкъсваха ме срам, страх и параноя. Трябваше да помисля някъде на спокойствие, да възстановя равновесието си.
Нямаше нужда Дънкан да е психиатър, за да разбере, че свещеникът страда от някакво хронично психическо заболяване. Постоянно имаше тикове.
— Щом ме обявиха за мъртъв, останах тук, за да работя необезпокоявано — поясни отец Тараско. — Това място стана моето самоналожено изгнание, моя манастир, в който намерих уединение.
— Избрали сте адски подходящо място да останете сам — отбеляза Монк. — Направо насред нищото.
— Привлече ме не само изолираността на Аралско море. Може би отначало. Но после някъде в дъното на болния си мозък започнах да усещам, че правя някакви връзки, които стигнаха до съзнанието ми едва по-късно. Много пъти съм се убеждавал, че манийните ми епизоди не са съвсем безполезни.