Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
„А, има биполярно разстройство“ — разбра Дънкан. Трябваше да се сети по-рано, признаците бяха налице. Един негов колега и приятел страдаше от същото заболяване. Доста тежък кръст.
— Какви връзки си направил? — попита монсиньорът.
Йосип посочи реликвите.
— Това тук е черепът на Чингис хан. А от окото на подвързията знаем, че тя е направена от кожата на лицето и главата му.
Спомняйки си над какво е изпънал пръстите си, Дънкан скришом потрепери. Любопитството му обаче скоро надделя и той затърси окото.
— С други думи, реликвите са направени само от главата на Чингис хан — продължи свещеникът.
— Имаш право — промълви Вигор. — Това изобщо не ми беше хрумвало.
— Понякога малко лудост върши добра работа. По време на маниен епизод се озовах тук. Едва по-късно разбрах защо. Защото е трябвало да дойда тук.
— Защо? — Монсиньор Верона впери напрегнато очи в него.
— Според мен има още реликви. Не са само тези две.
— Още трохи — обади се Рейчъл.
— Синът на Чингис хан оставил в Унгария реликвите от главата на баща си и по този начин обозначил най-западния край на наследената от него империя. Но защо само тези неща? Не ми се струваше логично. С времето развих друга теория, която смятам за вярна. Според мен Чингис хан е заповядал на сина си да превърне целия известен свят в негов гроб, да разпространи духовното му наследство от единия до другия край на Монголската империя.
— Точно в негов стил — съгласи се Вигор. — Та значи главата му била оставена в единия край…
— В Унгария, в гробницата на Атила — каза отец Тараско. — А после?
— Тук ли? — попита Джейда.
Свещеникът я погледна и се усмихна.
— По времето на Чингис хан районът около Аралско море е бил най-източният край на Монголската империя. Място с огромно значение. Затова реших, че е естествено да започна търсенето тук.
Вигор се завъртя и се огледа.
— И през цялото това време си търсил изгубените реликви, така ли?
— Площта е огромна. А и след пресъхването на морето релефът драстично се е променил. — Йосип се отдалечи и се върна с карта, която разви върху масата.
— Ето как е изглеждало някога Аралско море.
Дънкан се поизправи и погледна големия воден басейн, след това отново насочи вниманието си към черепа, понеже забеляза нещо странно.
— Аралско море означава „море с острови“ — поясни свещеникът. — Едно време в него имало над хиляда и петстотин острова. Предположих, че следващата реликва на Чингис хан е била скрита на някой от тях.
— И си започнал да ги претърсваш един по един?! — възкликна Вигор.
— С малко помощ. — Старият му приятел кимна към Санджар.
— А как плащахте за всичко това? — попита Монк.
Основателен въпрос.
Отец Тараско заби поглед в краката си. Явно не му се щеше да отговори.
Спаси го монсиньорът, който долови смущението му.
— Ти спомена, че унгарският епископ открил в гроба на Атила визитна картичка с името на Чингис хан. Златен предпазител с изображения на феникс и демони.
Йосип буквално потъна в земята.
— Продадох го. На един купувач в Монголия. Човек с огромно състояние, който го купи за личната си колекция. Поне знам, че ще го съхрани за историята.
Рейчъл се намръщи. Работата й в италианската полиция беше свързана с черния пазар на антики.
— На кого го продадохте?
Свещеникът стисна устни и Вигор отново му се притече на помощ.
— В момента това няма значение.
— Не стоварвайте вината върху купувача, моля ви — каза Йосип. — Решението да продам предпазителя беше мое и той го купи само за да не попадне в лоши ръце.
Монк отново насочи разговора към основния въпрос.
— Ако сте прав, че следващата троха е тук, не виждам как ще я открием навреме. Все едно да търсим игла в копа сено.
— Чаках прекалено дълго — призна Йосип.
— Тогава може би просто трябва да продължим за Монголия — предложи Джейда. Не изглеждаше особено огорчена от тази перспектива.
Дискусиите стигаха до задънена улица и Дънкан за пореден път прокара длани над повърхността на книгата. Искаше да се увери, преди да вземе думата.
Удовлетворен, той посочи с показалец едно място от корицата.
— Монсиньор Верона… искам да кажа, Вигор… това ли е окото, за което споменахте?
Вигор се приближи и погледна над рамото му.