Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
Грей посочи мотоциклетите.
— С Ковалски ще вземем два от моторите. Ще се разделим и ще покрием колкото можем от лагера. Сейчан сигурно наблюдава отнякъде. Да се надяваме, че ще ни познае, ако се приближим достатъчно.
Гуанин бързо каза нещо на помощника си и той се втурна да подготви ударния отряд. Тя отново се обърна към Пиърс и го хвана за ръката.
— Намери дъщеря ми.
— Ще я намеря — обеща Грей.
„Или ще умра, докато я търся“.
21:22 ч.
Сейчан се измъкна изпод поредната барака и се изправи. Беше изминала една трета от разстоянието до края на лагера, като се придвижваше от редица на редица и се криеше в сенките, които с отдалечаването й от оградата се сгъстяваха все повече.
Когато се обърна, готова да се затича към следващата барака, мощна експлозия разлюля земята. Тя се завъртя и видя стълб черен дим, издигащ се през лъчите на прожекторите край главния портал.
„Какво е това, по дяволите?…“
До ушите й стигна тракане на автомати.
„Грей?“
Сейчан го изруга за глупостта, но в същото време не можеше да отрече, че изпитва облекчение. Тръгна покрай бараката към другия край на редицата, откъдето се разкриваше изглед към портала.
Изведнъж зад нея проблеснаха светлини. Заради воя на сирените и фокусираното й в друга посока внимание Сейчан забеляза опасността прекалено късно.
Иззад ъгъла на последната барака изскочи севернокорейски джип и я освети с фаровете си. Зад колата тичаха две колони войници.
Замръзнала за миг под лъчите на фаровете, тя осъзна, че няма как да не видят пистолета в ръката й.
Лагерничка с оръжие.
21:23 ч.
Грей се движеше успоредно с Ковалски. Мотоциклетите им се отдалечаваха от епицентъра на престрелката и навлизаха по-дълбоко в лагера.
Преди секунди Пиърс бе видял в огледалото как минохвъргачката взривява вътрешния портал, но черният дим скри разгръщането на хората на Гуанин, втурнали се напред, за да довършат зашеметените войници. Стоманената сабя на Джуан за миг проблесна като мълния през димната пелена и после изчезна.
Две огнени експлозии на изстреляни с ерпегета гранати разрушиха двете вишки на портала и ги превърнаха в пламтящи факли, увеличавайки източниците на черен дим. Автоматични откоси угасиха прожекторите край оградата от двете страни на входа и го потопиха в мрак.
Грей даде знак на Ковалски, че е време да се разделят. Здравенякът щеше да се насочи надясно, а Пиърс — наляво.
Щом партньорът му се отдалечи, Грей се приведе над кормилото и зави към тъмните дебри на редиците бараки. Знаеше, че атаката срещу портала е успяла благодарение на елемента на изненада. Когато войниците се прегрупираха, техният малък отряд нямаше да задържи позициите си задълго.
Той трескаво затърси с поглед сред тъмните редици от двете страни.
„Къде си, Сейчан?“
21:24 ч.
Сейчан се възползва от моментното стъписване на севернокорейските войници и се хвърли към най-близката барака. Извъртя се във въздуха, насочи пистолета си назад към джипа и изпразни почти целия пълнител. Единият фар на колата се пръсна и корейците залегнаха на земята.
Младата жена използва инерцията от скока си, претърколи се между подпорите на бараката и потъна в мрака. Зад нея се посипаха куршуми.
Тя продължи да се провира в калта под дъските и се измъкна от отсрещната страна. Без да спира, се затича към следващата редица и отново се претърколи под бараките.
През цялото време не изпускаше от поглед противника си. Джипът профуча покрай предишното й убежище и поднесе на завоя в края на редицата. Явно възнамеряваше да заобиколи и да й отреже пътя. Двете колони войници се разделиха и се изсипаха между бараките, като се пръснаха нашироко от двете страни, за да я обградят.
Бягството й беше спечелило най-много една-две минути свобода. Корейците бяха много и накрая щяха да я притиснат в ъгъла. А й оставаше един-единствен патрон.
Трябваше да измисли друг изход от положението.
21:25 ч.
Въпреки рева на мотоциклета Грей чу отляво изстрели, викове и заповедни крясъци и се насочи натам, като се надяваше да стигне навреме.
Докато се носеше по тесния коридор между бараките, пред него изскочи фигура в окаляна затворническа униформа. Трябваше му само миг, за да познае Сейчан.
„Слава богу!…“
Обзе го облекчение, но и нещо по-дълбоко, което стопли сърцето му.
Тя протегна ръка към него, сякаш го викаше при себе си.
Грей със закъснение забеляза пистолета в ръката й.
Сейчан натисна спусъка.