Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
Веднага позна единия от мъжете, въпреки шинирания му нос.
Хуан Пак.
Другият беше по-висок, с тъмна брада и смесени европейски и азиатски черти. Пиърс си го спомни от улиците на Макао — мъжът, който бе натикал Сейчан в кадилака.
— Джуланг Делгадо — каза приближилата се до него Гуанин.
Грей отново погледна мъртъвците и позна почерка на Сейчан.
— Май имаме проблем — каза той, като си представи огромната площ на лагера. — Дъщеря ви е избягала.
В този момент положението се влоши още повече. Из лагера внезапно завиха сирени, отекнаха усилени от високоговорител заповеди.
Грей се обърна към Гуанин.
Бяха ги разкрили.
21:16 ч.
Сейчан лежеше в мръсотията, отчаяна от пищящите сирени.
Криеше се под една от издигнатите на подпори бараки. Лагерът се намираше в мочурищата край река Тедонган, която периодично заливаше бреговете си и налагаше този тип строителство.
За съжаление с това грижите за комфорта на лагерниците се изчерпваха. Нямаше отопление, почти никаква вентилация, а ако се съдеше по смрадта, липсваха и тоалетни.
Лежеше тук от половин час, заслушана в приглушените звуци на натъпканите горе хора: шепот, хлипане, яростни изблици, дори тихи успокоителни думи на майка към дете. В лагера държаха цели семейства, осъдени на превъзпитание, но главно използвани като безплатна работна ръка.
Изгаряше я гняв, единственото, което я топлеше в мразовитата нощ. Беше избрала това място, за да наблюдава главния портал с надеждата да види Грей.
Преди няколко минути през портала мина тъмнозелен транспортен камион, придружаван от униформени войници на мотоциклети. Водеха подкрепления. Нещо повече, камионът спря в сянката на сградата за разпити.
Тя изруга късмета си.
Скоро след това завиха сирени. Сейчан си представи как новодошлите откриват Пак и Джуланг, заключени в стаята за изтезания. Бяха разкрили бягството й.
Воят на сирените продължаваше, а сега светнаха и прожектори, чиито лъчи запълзяха по оградата. Целият лагер беше на крак и я издирваше.
Тя стисна пистолета и се зачуди къде би могла да се скрие. Мислеше да се смеси с лагерниците, но някой със сигурност щеше да я издаде, да я посочи с пръст, за да си спечели благоволението на войниците.
Започна да пълзи заднишком — възможно по-далеч от портала, от прожекторите. Сенките бяха най-добрата й защита.
Погледна към центъра на лагера и забеляза тежки танкови вериги, газещи калта към портала. След минута пътят за бягство от там щеше да е отрязан.
Сейчан се приведе и се втурна към следващата редица бараки.
Допреди броени минути се беше надявала Грей да дойде.
Сега се молеше американецът да не се появи.
21:18 ч.
Пиърс и Гуанин тичаха към изхода на сградата за разпити. Джуан спринтираше пред тях.
— Сигурно някой от заловените при хотела е проговорил — задъхано каза Грей.
— Или са разкрили измамата ни тук — възрази главатарката на Дуанджъ. Ако се съдеше по строгото й изражение, тя отказваше да повярва, че някой от нейните хора се е пречупил толкова бързо.
Джуан стигна до вратата, надникна навън и им даде знак да се приближат. Пиърс погледна над рамото му и видя, че доскоро потъналият в мрак лагер е ярко осветен. Край портала вдясно от тях хаотично обикаляха войници. Като че ли никой не обръщаше внимание на техния камион, нито на мнимите охранители с мотоциклетите.
— Явно не са ни разкрили — облекчено въздъхна Грей. — Следователно някой от вашите им е съобщил, че целта ни е този лагер.
— Но не и точните подробности на плана ни — заяви Гуанин в защита на човека, който най-вероятно беше подложен на жестоки изтезания.
— Поне засега. Имаме известен шанс да се възползваме от елемента на изненада. — Той наблюдаваше бъркотията, разбираше, че това няма да продължи много.
— Трябва веднага да овладеем портала.
— И да го държим, докато открием дъщеря ми — съгласи се жената.
Пиърс кимна. Когато започнеха, щеше да настане истински ад. Ала нямаха друг избор. Времето за криене беше отминало.
Той се обърна към двамата си спътници.
— Прегрупирайте хората си и атакувайте портала. Престрелката би трябвало да привлече цялото внимание към вас и да позволи на малък отряд бързо да претърси останалата част от лагера.
Джуан безмълвно измъкна сабята си от преметнатата на гърба му ножница.