Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
По-късно вечерта Томи седеше на една касетка в скривалището и въртеше в ръцете си малката скулптура на стрелец с пистолет. Сложи я върху трите кашона с касетофони като някакъв трофей. Черешката.
Свита от… полицай!
Заключи прилежно скривалището с веригата и катинара, прибра ключа на тайното място и седна да поразмишлява за разказаното от майка му. След малко дочу предпазливи стъпки, които се приближаваха към мазето. И глас, който пошепна:
— Томи?…
Той стана от фотьойла, отиде до вратата и бързо отвори. Видя Оскар с банкнота в ръка, изглеждаше нервен.
— Ето. Парите ти.
Томи взе петдесетачката и я прибра в джоба си, усмихна му се.
— Май ставаш редовен посетител, а? Влизай.
— Не, трябва да…
— Влизай, ти казвам! Искам да те питам нещо.
Оскар седна на дивана, вкопчил китки. Томи се пльосна на фотьойла и го погледна.
— Оскар… Ти си умно момче.
Оскар срамежливо сви рамене.
— Нали знаеш за къщата, дето се запалила в Енгбю? Жената, дето излязла навън и изгоряла.
— Да, четох.
— Така си и мислех. Писали ли са нещо за някаква аутопсия?
— Доколкото знам, не.
— Ъхъ. Но са й направили. Аутопсия. И знаеш ли какво? Не открили никакъв дим в дробовете й. Сещаш ли се какво означава това?
Оскар се замисли.
— Че не е дишала.
— Да. А кога човек спира да диша? Когато е мъртъв? Нали?
— Да. — Оскар се разпали: — Чел съм. Точно така. Затова им правят аутопсия при пожари. Да проверят да не би… някой да е причинил палежа, за да прикрие убийство. Да изгори жертвата. Четох в… да, в „Журнал за дома“ за някакъв в Англия, дето убил жена си, и го знаел, така че… преди да подпали къщата, напъхал в гърлото й маркуч и…
— Окей, окей. Знаеш. Добре. Но тук е нямало никакъв пушек в дробовете й и въпреки това жената излязла навън и потичала, преди да умре. Как може да е станало?
— Сигурно е задържала дъха си. Не, няма начин. И това съм го чел някъде. Затова хората винаги…
— Окей, окей. Тогава ми обясни какво е станало.
Оскар се хвана за главата да помисли. После каза:
— Или полицията има някаква грешка, или тази е хукнала да тича, въпреки че е била мъртва.
Томи кимна.
— Точно така. И знаеш ли какво? Не ми се вярва ченгетата да допускат такива грешки. Ти вярваш ли?
— Не, но…
— Мъртвият си е мъртъв.
— Да.
Томи издърпа един конец от фотьойла, направи го на топче и го изстреля с пръсти.
— Да. Поне така е редно.
Трета част
Снегът се топи по кожата