Изчезналата Библиотека

Посочи й към бяла каменна статуя в средата на фоайето, която властваше над всичко наоколо. Емили позна изображението на Деметрий Фалерски, прочутия атински оратор, прекарал златните си години в Александрия под покровителството на първия Птолемей.

Но беше прекалено нетърпелива, за да чака. Погледна към часовника си, а после пак към чиновничката.

- Ще догоня групата, която е тръгнала. В коя посока са?

Жената й посочи и Емили бързо закрачи през фоайето към стълбище, водещо към главната читалня, където малка група от предимно американски туристи се бе скупчила край млада екскурзоводка със сериозен вид. Емили можеше да разпознае студент от цяла миля разстояние и веднага разбра, че момичето е студентка - ако се съди по възрастта, аспирантка. Очевидно работата по време на следване е традиция, за която не съществуват международни граници

Емили се приближи към групата, усмихна се любезно на екскурзоводката, която забеляза пристигането й, и вдигна билета си, за да покаже, че има право да е тук.

- Извинявам се за закъснението - изрече с устни, най-вече на себе си.

Младата жена й се усмихна в отговор и продължи да говори. Английският й беше ясен, издаваше добро образование и бе смекчен от дълга практика.

- Библиотека Александрина, или Aktabat al-Iskandar yah, е истинска перла в съвременното културно наследство на Александрия. Официално открита през две хиляди и втора година, тя е интелектуалният център не само на Египет, а и на цялото Средиземноморие.

Тя ги поведе по- нагоре по стълбите.

- Някога в нашия град се е намирала най-великата библиотека в целия свят. Днес колекцията ни може да не е най-голямата, но се разраства бързо и се надяваме един ден отново да стане такава.

- Колко е голяма? - зададе предвидимо облечен турист предвидимия въпрос.

- В библиотеката има място за осем милиона книги, както и няколкостотин хиляди карти и специални издания. Но... - леко понижи глас момичето, сякаш бе на път да издаде държавна тайна - ... сегашната ни колекция наброява само шестстотин хиляди тома. Поради което, както ще видите, повечето рафтове са наполовина празни. Колекцията, с която разполагаме, е получена като дарение при завършването на сградата от различни страни от цял свят. Много от най-големите ни дарения са от Испания, Франция и Мексико. Сега събираме книги от всички краища на Близкия изток, Азия, Европа и Запада, и колекцията ежедневно нараства. Един ден всички тези рафтове ще се запълнят.

С грижливо отработена преднамереност последните думи бяха произнесени точно когато групата стигна до върха на стълбището и очите й се приковаха в сърцето на библиотеката: главната читалня. От всички страни се разнесоха шумни възклицания и Емили не се засрами, че едно от тях се изтръгна от нейната уста.

Гледката бе повече от великолепна. През огромен наклонен таван от стъкло и камък светлина заливаше библиотека, която приличаше на смесица между архива на космически кораб и постмодерна дневна на човек от висшата класа. Лакирани дървени подове се спускаха ниво след ниво в огромното изпълнено с ъгли пространство, свързани с изваяни стълбища и плавно извити рампи. Редица след редица лавици от светъл ясен с рамки от алуминий бяха стилно осветени от вградени лампи. Стъклени прегради очертаваха обособени места за четене и работа, а над по-ниските нива бяха разположени артистични балкони. Около гората от огромни сребристи колони, поддържащи зашеметяващия покрив, имаше редици и купчини бюра, някои празни и в очакване да ги покрият с книги и листове, а други - стотици - бяха оборудвани с компютърни терминали, скенери и принтери. Отдалечено осветление хвърляше спокоен и професионален блясък в ъглите, в които слънчевата светлина през прозореца на покрива не достигаше.