Дни на кръв и звездна светлина

– Ти?! – каза Зири.

Между химерите често се говореше, че всички серафими си приличат, толкова еднакви и неразличими бяха чертите им. Но всяка химера би разпознала този ангел от пръв поглед. Белегът, който разсичаше лицето му, беше неповторим.

Зири подсвирна.

– Чакай само приятелите ми да научат как съм убил командира на Доминиона. Направо няма да повярват.

Яил се разсмя. Смях, пръскащ слюнки. После пристъпи напред, а войниците му се разделиха, за да обкръжат Зири. Трима ангели обаче не можеха да го стреснат, дори единият от тях да е братът на императора. С трима лесно щеше да се справи. След това дочу нещо зад себе си и се обърна, за да види... още шестима, които се задаваха сред дърветата. Аха. Когато отново погледна към Яил, край него стояха още трима. Дузина.

Ще се умира, значи.

Навярно.

– Известно ли ти е, че всяка химера воин си приписва заслугата за този белег – обърна се Зири към Яил. – Забавляваме се с него, когато ни доскучае – кой ще разкаже най-забавната история. Искаш ли да чуеш моята?

– Всяка химера воин, значи – повтори Яил. – И колко са останали напоследък – четирима, петима?

– Няма значение. Една химера се равнява – той демонстративно ги преброи и дръзко се ухили – на поне дузина серафими. Затова имайте едно на ум. – Сърповидните остриета се бяха озовали в ръцете му още щом видя ангелите. Все още стояха на разстояние от него, но той знаеше, че скоро ще стеснят кръга и ще се опитат да го заловят. Само това и чакаше. Непоносимата мъка от последните часове още пареше ръцете му – яростно пулсираше там, където дланите опираха дръжките на ножовете. – Та ето каква е моята история – продължи. – Двамата сме били на вечеря – ти и аз. Имали сме обичай да вечеряме понякога заедно. Поднесли са ни печена гъска, ама много пресолена. Ти си убил готвача за наказание. Какво да се прави, характер – добави поучително той. – Както ти е известно, дребните подробности са най-важни в една история, те я правят истинска. И така, в мустаците ти се оплела кост. Споменах ли, че си бил с мустаци?

Яил нямаше мустаци. Зири усети, че доминионците стесняват кръга около него. Яил стоеше на безопасно разстояние, по лицето му се четеше едва сдържано нетърпение.

– Така ли? – попита той.

– Жалка контешка приумица, ама не това е важно сега. Опитал съм да отрежа заплелата се кост, като съм използвал твоя меч и това ми било грешката. Той се оказал много по-голям от ножовете, с които съм свикнал. – Зири протегна сърповидните остриета, за да онагледи казаното. – И затова ръката ми се отплеснала. Получила се зрелищна гледка. Все пак нямаше да е зле ръката ми да се беше отплеснала докрай. – Той показа с жест как прерязва гърло. – Нищо лично.