Елегантността на таралежа
- Автор: Барбери Мюриель
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Елегантността на таралежа». Краткое содержание книги:
Коломб е убедена, че това я прави „свободно-момиче-без-комплекси-което-приема-секса-естествено“. Но тя забравя, че ми разказва тази история само за да ме шокира и че съдържанието и не е безвредно. Първо на първо, за някой като мен, който мисли, че човекът е животно, сексът не е пикантен сюжет, а научен проблем. Намирам го за крайно увлекателен. И второ на второ, ще припомня на всички, че Коломб си мие ръцете по три пъти на ден и крещи при най-малкото съмнение за някой невидим косъм в банята (видимите косми са почти невероятни). Не знам защо, но мисля, че това много пасва на сексуалността на пчелните царици.
Но най-вече ме смайва как хората тълкуват природата и вярват, че могат да избягат от нея. Ако Коломб разказва точно тази история по точно този начин, то е, защото си мисли, че тя не я засяга. Ако се присмива на патетичната любовна игра на търтеите, то е, защото е убедена, че няма да сподели съдбата им. Но аз не виждам нищо шокиращо или пикантно в брачния полет на цариците и в съдбата на търтеите, защото се чувствам съвсем подобна на всички тези животинки, макар и нравите ми да са различни. Да живееш, да се храниш, да се възпроизвеждаш, да вършиш задачата, за която си роден, и да умреш — това наистина няма никакъв смисъл, но така стоят нещата. Колко арогантни са хората, като мислят, че могат да насилят природата, да избягат от съдбата си на малки биологични дадености… и колко са заслепени по отношение на жестокостта и насилието, на собствения им начин на живот, любов, възпроизвеждане и война с ближните си…
Лично аз мисля, че трябва да направим едно-единствено нещо — да открием задачата, за която сме родени, и да я вършим възможно най-добре с всички сили, без да търсим под вола теле и без да вярваме, че в нашата животинска природа има нещо божествено. Само така ще имаме чувството, че правим нещо съзидателно в момента, когато смъртта ни стигне. Свободата, решението, волята — всичко това са химери. Вярваме, че можем да правим мед, без да споделим съдбата на пчелите, но ние също сме нещастни пчели, обречени да изпълнят задачата си и после да умрат.
Палома
1
Наострени
Същата сутрин в седем часа някой звъни в портиерната.
Нужни са ми няколко минути, за да изплувам от бездната. Два часа сън не предразполагат към голяма любезност спрямо човешкия род и многобройните позвънявания, които се изреждат, докато слагам роклята и пантофите си и оправям с ръка странно меката си коса, не стимулират моя алтруизъм.
Отварям вратата и се оказвам очи в очи с Коломб Жос.
— Ей — казва ми тя, — да не сте попаднали в задръстване?
Не мога да повярвам на ушите си.
— Седем часът е — казвам аз.
Тя ме гледа.
— Знам.
— Портиерната отваря в осем часа — обявявам аз с огромно усилие на волята.
— Как така в осем часа? — пита тя шокирана. — Нима има работно време?
Не, портиерната е защитено светилище, за което не важи нито социалният прогрес, нито трудовото законодателство.
— Да — казвам аз, неспособна да произнеса още една дума.
— Аха — лениво казва тя. — Но след като съм вече тук…
— … ще минете по-късно — отговарям аз, затварям вратата под носа й и се отправям към чайника.
Зад прозореца я чувам да възкликва: „Това пък вече на нищо не прилича!“, после се обръща ядосано и натиска яростно копчето на асансьора.
Коломб Жос е голямата дъщеря на семейство Жос. Коломб Жос е русокоса върлина, която се облича като опърпана циганка. Ако има нещо, което ненавиждам, това е перверзията на богатите да се обличат като бедни с парцали, които висят отвсякъде, да носят сиви плетени вълнени шапки, обувки на клошари и ризи на цветя под изтъркани пуловери. Не само е грозно, но е и обидно: нищо не е по-отвратително от презрението на богатите към желанието на бедните.
За нещастие Коломб Жос получава и блестящо образование. Миналата есен я приеха философия в Екол нормал31.
Приготвям си сухари с конфитюр от сливи, като се опитвам да овладея гневното треперене, обхванало ръцете ми, докато коварното главоболие завладява черепа ми. Нервно взимам душ, обличам се, давам на Леон отвратителна храна (пастет от свинска глава и парченца сланина), излизам в двора, изнасям боклукчийските кофи, изкарвам Нептун от сервизното помещение и в осем часа, уморена от цялото това сноване насам-натам, отново се връщам в кухнята си, без ни най-малко да съм се успокоила.
31
Едно от най-елитните висши училища във Франция, в което се влиза с конкурсен изпит. — Б.ред.