Елегантността на таралежа
- Автор: Барбери Мюриель
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Елегантността на таралежа». Краткое содержание книги:
За какво служи интелектът, ако не за да служи? И аз не говоря за това фалшиво служене на висшите държавни чиновници, което демонстрират гордо като белег на добродетелта си: това е фасадно смирение, което всъщност е само суета и презрение. Окичен всяка сутрин с показната скромност на голям служител, Етиен дьо Броли отдавна ме е убедил във високомерието на кастата си. Обратно, привилегиите създават истински задължения. Принадлежността към тесния кръг на елита задължава да служиш пропорционално на славата и на материалното доволство, което получаваш от тази принадлежност. Да си представим, че като Коломб Жос аз съм млада възпитаничка на Екол нормал, пред която бъдещето е широко отворено. Трябва да ме занимава прогресът на човечеството, решаването на ключовите проблеми за оцеляването, благоденствието или извисяването на човешкия род, за тържеството на Красотата в света или за справедливия кръстоносен поход в името на философската автентичност. Това не е свещеническо призвание, защото има избор и необятно поле на действие. Човек не влиза във философията като в семинария с верую вместо меч и един-единствен път като съдба. Дали ще работиш върху Платон, Епикур, Декарт, Спиноза, Хегел или дори Хусерл? Върху естетиката, политиката, морала, епистемологията, метафизиката? Дали ще се посветиш на образованието, на създаването на творчество, на научното дирене, на културата? Няма значение. Защото в подобна област единствено значение има намерението: дали да извисиш мисленето, да допринесеш за общото благо, или пък да се включиш в една схоластика, чийто единствен обект е собственото й просъществуване, а единствена функция — самовъзпроизводството на стерилни елити, чрез което Университетът се превръща в секта.
Дълбока мисъл №14
Иди в „Анжелина“,
за да разбереш
защо подпалват колите
Днес се случи нещо много интересно! Отидох при госпожа Мишел да я помоля да донесе вкъщи една пратка по куриер за Коломб веднага щом я получи. Всъщност става дума за черновата на магистърската й работа за Уилям Окам, която научният й ръководител трябва да прочете и да й върне с бележки. Най-смешното е, че госпожа Мишел изгонила Коломб, защото позвънила в портиерната в седем часа сутринта, за да я помоли да й донесе пратката. Госпожа Мишел вероятно я беше нахокала (портиерната отваря в осем часа), защото Коломб се втурна като фурия в апартамента, крещейки, че портиерката е дърта скапанячка, която се смята за кой знае какво, ама така де! Мама внезапно се сети, че е така, в развитите и цивилизовани страни не безпокоят портиерите, когато им скимне (можеше да си го спомни преди Коломб да слезе), но това не успокои сестра ми и тя продължи да кряка, че като е сбъркала разписанието, това не значи, че тая дъртофелница има право да й тръшка вратата под носа. Мама я остави да си вика. Ако Коломб беше моя дъщеря (да ме пази Дарвин!), щях да й шибна два шамара.
След десет минути Коломб дойде при мен със захаросаната си усмивка. Е това вече не мога да го търпя! Предпочитам да ми крещи. „Палома, пиленце, искаш ли да ми направиш голяма услуга?“, започна да гугука тя. „Не“, отговорих аз. Тя вдъхна дълбоко, съжалявайки, че не съм личната й робиня, тогава можеше да нареди да ме набият с камшици, щеше да се почувства много по-добре — как ме нервира тази сополанка. „При условие че сключим договор“, добавих аз. „Ама ти дори не знаеш за какво ще те помоля“, отговори тя презрително. „Да отида при госпожа Мишел“, рекох аз. Тя зяпна с уста. Понеже постоянно си повтаря, че съм малоумна, вече го вярва. „Окей, ако не пускаш музика в стаята си един месец“. „Една седмица“, каза Коломб. „Тогава няма да ида“, казах аз. „Окей — рече Коломб, — иди при дъртата вещица и й кажи да ми донесе пратката от Мариан, щом я доставят“. И си излезе, като затръшна вратата.