Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Устните му се извиха. Той погледна отново към Дани и след малко кимна.
- Да. Повече отколкото последните... години.
- Тя е на тринайсет.
- Времето ще излекува и това.
- Тревожиш ме, Риодан.
- Ти мен също. Малък съвет, Мак. Животът е океан, пълен с вълни. Всичките опасни. Всички те могат да те удавят. При подходящите обстоятелства дори най-лекото вълнение може да се превърне в приливно. Прескачането на вълните е работа за неделните бойци. Избери една и я яхни! Това увеличава шансовете ти за оцеляване - той се загледа в Дани за малко, после добави: - Има правила в заведението ми.
- Приятелчетата ти вече ми казаха първите две. Неутрална територия. Нарушаваш правило и умираш.
- Без убиване на Фае в клуба ми. Да бъдеш под покрива ми, е равносилно да бъдеш под моята защита.
- Току-що гледах как едно от защитените ти Фае убива човек.
- Ако са достатъчно глупави да бъдат тук, значи са достатъчно глупави да умрат.
- Това означава ли, че и аз мога да убивам хора? - казах сладко. Имаше двама специално, които погледът ми току-що беше уловил. Дерек О'Баниън - по-младият брат на ирландския мафиот, когото убих, след като откраднах от него Копието на Съдбата, и сегашна дясна ръка на Лорд Господар, пресичаше дансинга под краката ми. Придружаваше го Фиона - жената, която въртеше „Книги и дреболии Баронс“ докато не се опита да ме убие, тогава Баронс я уволни.
Оставаха само самият ЛГ и няколко Ънсийли принцове и всичките ми врагове щяха да бъдат на едно място.
- Има специални правила за теб, Мак. Ти няма да убиваш нищо в моя клуб, било Фае, или човек. Твоята битка е извън тези стени. И ако вярата на Баронс в теб е неоснователна, няма да има място, където да се скриеш. И последният от нас ще тръгне след теб.
Не удостоих заплахата му с отговор.
Той почука на стъклото и направи жест с лявата си ръка. Трима от мъжете му изчезнаха. Дани примигна и изчезна. После внезапно се появи отново, а един от неговите мъже държеше нейния меч, насочен към гърлото и.
- Ако отново дойдете в клуба ми въоръжени, ще ви вземем оръжията и няма да ви ги върнем. Ясно?
- Като пода под краката ми.
Седемнайсет
Чувствах се като Кралицата на безизходиците. Срещах враждебност и напрежение навсякъде, накъдето се обърнех. Винаги рискувах, но никога не напредвах.
Миналата нощ бях осъзнала, че не бях единствената, която има проблеми с доверието. Никой от играчите на шахматната дъска в Дъблин не се доверяваше на другите. Бях направила грешката да допусна (след като Баронс беше избрал Риодан да бъде моето подкрепление), че когато отида да го видя, той ще бъде ... ами ... подкрепящ.
Не само че не беше, той бе оспорил мотивите ми на най-дълбоко ниво, беше поставил под съмнение моя основен отличителен белег. Беше изкарал нещата, сякаш Книгата можеше да преследва мен, привлечена от нещо сродно. Бях толкова далеч от злото, колкото Северният полюс - от Южния.
- Хвърляне на камъни, задникът ми! - промърморих. Той си стоеше в стъклената къща, оставяше Ънсийли да ловят хора, а обвиняваше мен, че имам морални проблеми.
Бях в ужасно настроение. С Дани почти се бяхме промъкнали в нашата къща, след като бяхме изхвърлени от „Честър" от четирима от мъжете на Риодан.
В очите на Дани блестеше трескав блясък и тя плюеше ярост, но зад бледото перчене бях зърнала страх. Разбирах. Точно когато мислех, че най-накрая представлявам поне наполовина прилична сила като играч, заменила пешката си за топ или офицер, някой цар или царица идваше да ми напомни колко неефикасна бях.
Започваше да ми писва ужасно.
Лежах будна на дивана (да спя в леглото на непознат, ми изглеждаше шатнаво) и кипях почти до зори. После спах като мъртва няколко часа и се събудих от вятър, който разрошваше косата ми, докато Дани крачеше.
Преметнах крака през ръба на дивана и седнах, загледана в мъглата. Престоят на Дани в манастира се оказа лош за нея в много отношения, но Роуина и момичетата бяха държали надарената тийнейджърка постоянно заета. Тя имаше твърде много енергия, интелигентност и тревожност, за да бъде оставена сама със себе си задълго.
Когато я помолих да отиде да шпионира в манастира, за да разберем кога Роуина планира да прати момичетата на разузнаване в Дъблин, тя изглеждаше облекчена от възможността да прави нещо.
- Никой няма да разбере, че съм там - обеща тя, грабвайки меча и палтото си и премятайки раницата си през рамо. - Кога ме искаш обратно?