Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
Аз стоях насред алеята и гледах подир Делф. Стисках в ръце малката кукла, още съвсем нова, която мама ми бе подарила за четвъртия рожден ден. После се обърнах и започнах да крача към къщата, чиято врата се открехна с приближаването ми.
Последвах по-малкото си „аз“, докато Хари Две подскачаше и ръмжеше около краката ми. Стигнах пред прага и застанах до себе си. Отвътре долитаха неразбираеми звуци.
Изведнъж вратата се отвори широко и се появи Моригон. Лъскавата и червена коса бе разчорлена, а дрехите – раздърпани. Но това, което наистина ме порази, бяха очите и. Те бяха очи на Женска, поразена от пълно безумие.
В следващия миг тя видя моето по-малко „аз“ да стои стъписано с куклата в ръце и направи крачка напред. Разрази се ослепителна синя светкавица, съпроводена от нов писък. Нещо тупна на земята. Стиснах клепачи, а когато ги отворих, мъглата ме бе погълнала отново.
Седнах и обгърнах главата си с ръце, докато Хари Две подрипваше и джафкаше наоколо. Синята светлина сякаш бе прогорила мозъка ми, не можех да се отърся от нея. Моригон, полудяла. А също писъкът и звукът от тупването. Дали не беше от падането на по-малкото ми „аз“?
Изправих се на разтрепераните си крака. Никога не се бях чувствала по-объркана и замаяна от сега. Очевидно стресът напоследък ми идваше в повече. Чух шума, преди да съм видяла каквото и да било. Това беше скърцане. После мъглата се разсея.
Този спомен ми бе познат. Всъщност надали някога щях да го забравя. Делф буташе носилка на колелца. Беше на четиринайсет Сесии. Знаех го, защото знаех кой е в носилката.
Баща ми. Отвеждаха го в Приюта.
Майка ми вече беше там. По-младото ми „аз“, вече почти на дванайсет и не много по-различно от сегашния ми вид, крачеше отстрани, държейки баща ми за ръката. В онова ужасно утро се събудих, за да открия родителите си още в леглото. Поне телата им бяха там, но това бе, общо взето, всичко. Празни обвивки. Когато видях, че не реагират, изтичах за помощ.
Помощта дойде под формата на няколко Знахари, но те не успяха да сторят нищо. След много прегледи и дискусии Съветът реши, че Хектор и Хелън Джейн следва незабавно да бъдат настанени в Приюта.
Делф спря носилката, вдигна съсухрения ми баща и го внесе през високите двойни порти в зданието, което родителите ми никога вече нямаше да напуснат. Или всъщност не, поправих се, бяха го напуснали сред стълбове от огън.
Облачните валма ме обгърнаха отново и аз се зачудих кое ли е следващото място, на което ще се озова заедно с кучето си. Започвах леко да се изморявам от това бродене из миналото, но трябваше да призная, че си бях припомнила много неща, дряма-ли досега в паметта ми.
Докато размишлявах върху тях, ме връхлетя неочакван удар, от който се прекатурих с краката нагоре.
VIGINTI QUATTUOR
КОЙ ТРЯБВА ДА ОЦЕЛЕЕ
Паднах тежко на земята. Когато пред очите ми спряха да играят искри, опитах да се надигна, но нещо ме удържаше долу. Погледнах и видях, че е Хари Две, който бе поставил лапи върху раменете ми. Беше удивително силен.
Най-сетне успях да го отблъсна встрани и да седна. Намирах се сред поле, далеч по-широко от Дуелума, на който се провеждаха борбите в Горчилище, но никъде не виждах онова, което ме беше съборило. По небето се носеха плавно петна от светлина, изпускащи искри и сребристи лъчи. Отначало движението им изглеждаше прекрасно и успокояващо, дори някак мелодично, макар че не издаваха звук. Но когато един от лъчите докосна друго светло петно, се разнесе чудовищна експлозия. Секунда по-късно от небесата падна тяло и се зари в пръстта на половин метър от мястото, където седях.
Изпищях и скочих на крака. Хари Две, застанал до мен, се захласваше от лай. Взрях се в тялото. То бе почерняло и части от него липсваха, но личеше, че е на Мъжки – с широко брадато лице, метален шлем и нагръдник, целият облян в някаква течност. Приличаше на кръв, но не червена, а с искрящ зеленикав оттенък. Нададох нов писък и това сякаш сепна ранения. Той ме погледна с единственото си останало око, после потръпна, окото му се затвори и той просто умря, точно пред мен.
Отстъпих назад ужасена. Чух Хари Две да вие и се обърнах тъкмо навреме, за да видя носещия се насреща ми жребец. Ръстът му можеше да накара Слеповете на Тансий да потънат в земята от срам. Яздеше го висока, стройна фигура, облечена в ризница, каквато бях виждала единствено в книжките. На главата и имаше метален шлем и когато повдигна в движение забралото му, видях, че е Женска.