Довършителката

Миналото и бъдещето ми? Вече се бях убедила, че миналото ми е една лъжа. Дали щеше да е от полза, ако го видех от различна перспектива? Не бях убедена, но нямах нищо против да опитам.

Когато стигнахме края на тунела, Еон спря, обърна се към мен и ми посочи близката стена. Вдигнах очи към нея, като очаквах да видя единствено скала. Вместо това видях огромни порти от ковано желязо. Ковачите в Комините понякога изработваха такива, удряйки искрящия метал с чуковете си. Единствената разлика бе, че тези порти сякаш още не бяха изстинали. Всъщност изглеждаха нажежени до бяло.

– Горещи ли са – попитах, без да ги доближавам прекалено.

– Не, всъщност дори са хладни на допир. – Еон ги потърка с ръка и ме подкани да последвам примера му.

Сторих го предпазливо. Наистина беше така.

Той извади два ключа от джоба на наметката си и ми ги подаде.

– Златни ли са? – попитах.

Еон кимна.

– Всички ключове, предназначени да отварят магични неща, са от злато.

– Това някакво правило ли е? – усмихнах се на странната забележка.

– Повече от правило, защото правилата могат да се променят. Това е истина.

– Мисля, че разбирам. – Но в казаното имаше толкова дълбок смисъл, че не знаех дали мога да вникна в него докрай.

– Безброй забележителни събития, които са могли да се случат, не са се случили, защото някой не е имал куража да отвори дадена порта.

– Е, предполагам, че понякога е по-разумно да не я отваряш – възразих упорито. После добавих: – Как да различа ключовете? Кой е за миналото и кой за бъдещето?

– Всъщност не можеш да ги различиш – рече Еон. – Ще трябва да избираш наслуки. И имаш право само на един избор – минало или бъдеще.

– Какво ще стане, ако ми се падне миналото?

– Тогава ще видиш него. Твоето минало.

– А ако се падне бъдещето?

– Ще видиш какво ти предстои, разбира се.

– Не съм сигурна, че искам да знам какво ме чака занапред.

– Тъй или иначе, трябва да избереш – каза Еон.

Загледах ключовете в ръката си. Бяха напълно еднакви. Но явно ефектът щеше да е противоположен, в зависимост кой от двата решах да използвам.

– Наистина ли няма начин да се различат?

Той наклони малката си глава.

– Да не би да имаш предпочитание?

– Миналото – отвърнах без колебание. – Макар вече да съм го изживяла, напоследък откривам, че със същия успех можех и да не съм – толкова мътно е всичко в него. Трябва да го проумея напълно, ако искам да имам бъдеще. Поне така ми се струва.

– Тогава, Вега Джейн – рече след кратък размисъл Еон, – ще споделя с теб, че повечето избиращи се озовават в бъдещето. Знам го, защото, когато се върнат, ми разправят преживелиците си.

– Но ако действително няма начин да отгатна, значи шансовете ми са равни.

– Мога само да те посъветвам да огледаш ключовете и да се опиташ да познаеш кой ти е нужен, вземайки предвид всичко, което ти казах – отвърна Еон.