Последната тайна

- А професор Вартоломеев? Той не е историк...

- О, българският учен? Фондацията създаде център за разширени молекулярни изследвания и ми казаха, че българският професор е международен авторитет в тази сфера. Изглежда, всяка година неговото име се спряга за спечелването на Нобелова награда за медицина. Поканих го да работи с нас и той прие. - Президентът тъжно поклати глава. - Опасявам се, че неговата смърт е голяма загуба за фондация „Аркан“. Възлагахме големи надежди на неговата работа.

- Тримата заедно ли бяха тук, във фондацията?

- Да, заедно. Въпреки че работят в различни сфери, аз разговарях с тях едновременно.

- Така ли са се запознали?

- Възможно е - призна той. - Всъщност не останах с впечатлението да са се познавали отпреди.

Валентина доби замислено изражение, изглежда, преценяваше как да формулира следващия си въпрос.

- Как си обяснявате факта, че трима души, които са се запознали тук, във вашия кабинет, три месеца по-късно са били убити за по-малко от двадесет и четири часа?

Въпросът смути домакина.

- Ами... нямам обяснение - заекна той. - Това наистина е... искам да кажа... това е съвпадение. - Тази дума се появи като спасителен пояс, в който той веднага се вкопчи. - Едно злощастно съвпадение.

Италианката размени бърз поглед с Томаш и леденосините ѝ очи отново се взряха в събеседника ѝ.

- За полицията съвпадения не съществуват, господин Аркан.

Президентът на фондацията се напрегна.

- Какво намеквате?

- Нищо не намеквам - отвърна невъзмутимо тя. - Казвам, че в криминалистиката на съвпаденията се гледа с огромно недоверие. Факт е, че трима учени, които са се срещнали тук, във вашия кабинет, три месеца по-късно са убити при, меко казано, необичайни обстоятелства. Не знам дали това би могло да се нарече съвпадение.