Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Взехте правилно решение, доктор Уайлд.
Нина се свлече на колене, разтреперана от внезапната умора, която връхлетя тялото и след като адреналинът и емоциите го напуснаха. Въпреки че тримата бяха все още живи, тя знаеше, че решението, което беше взела, съвсем не беше най-доброто.
~11~
Фанг и четирима от неговите хора отведоха Нина, Чейс и София в административната сграда. Там ги посрещна Юен, който, както предположи София, медитираше във вътрешната стаичка на един от кабинетите на изпълнителните директори.
Той въртеше между пръстите си един диамант.
— Тц, тц, доктор Уайлд. На летището не ви ли казаха колко сериозно престъпление е кражбата на диаманти?
— Майната им на диамантите – каза Чейс. – Какво ще кажеш за нелегалната Нина за уран, Дик? На кого го продаваш? Иран? Северна Корея?
Юен въздъхна и кимна към Фанг, който с всичка сила удари Чейс по тила с дръжката на неговия „Уайлди”. Чейс изпъшка от болка и падна на колене.
— Еди! – проплака Нина. Тя се опита да му помогне да се изправи, но един от униформените пазачи я блъсна настрани.
— Това трябваше отдавна да го направя – каза доволно ухиленият Юен. Той погледна към пистолета. – Колко абсурдно голям пистолет. Да не би да компенсираш недостига на дължина другаде? Нищо чудно, че София те е зарязала.
Чейс се изправи, залитайки.
— Ако го направиш още веднъж, ще ти откъсна шибаната глава! – закани се той на Фанг, който просто го изгледа пренебрежително.
Юен се приближи към бюрото, върху което бяха струпани личните вещи на тримата плюс раницата на Нина и куфарчето, което разнасяше Фанг.
— Трябва да призная – заяви той подсмихвайки се, като вдигна книгата от купчината и я разлисти, – че не съм си и помислял, че всъщност сама ще ми донесеш останалата част от картата! Тъкмо се канех да заповядвам на Фанг да те открие и хоп! Ти се появяваш! – Той сложи книгата в куфарчето заедно с откъснатите листи от ръкописа на „Хермократ”. – Въпреки че ще трябва да преразгледам охранителните мерки в мината, щом успяхте толкова лесно да влезете в нея. Предполагам, че прекрасната ми съпруга има пръст в това.
Той се приближи към София, хвана брадичката и с ръка и леко я повдигна.
— А ти, София? Моя скъпа съпруго, цветето в моята градина, светлината на живота ми? Теб какво да те правя? – Тя присви очи пренебрежително. Той свали ръката си и се обърна към един от пазачите. – Затворете я някъде докато приключат речите и после я качете в хеликоптера ми.
Пазачът кимна и изведе София от стаята.
— Къде ще я водиш? – настоя да узнае Чейс.
— При брачен консултант – каза Юен. – Така, президентът Молове и неговият министър на търговията вече пристигнаха, за да изнесат няколко скучни речи. Трябва да сте ми благодарни – ще ви спестя слушането на глупостите им. – Той се обърна към Фанг. – Отведи ги в преработвателната фабрика и ги хвърли в трошачките…
Чейс се извъртя и удари най-близкия пазач. Измъкна пистолета от ръката му…
И Фанг отново го удари, този път по-силно. Чейс се строполи по лице на килима и от тила му рукна кръв. Той изстена и леко помръдна.
— Кучи син такъв! – изкрещя Нина на Фанг. – Ти обеща, че ще ни оставиш живи!
Юен го погледна изненадано.
— Така ли?
Фанг кимна извинително.
— Да.
— О.
— Обаче не уточних за колко време – продължи Фанг, играейки си с бастуна, и по лицето му се разля жестока усмивка.
— Ами тогава всичко е наред. – Юен кимна, Фанг и пазачите вдигнаха Чейс и заедно с Нина ги изведоха от стаята.
— О, между другото – извика след тях Юен и мъжете спряха за миг. – Дай ми пистолета му, Фанг му го подхвърли. – Готин сувенир.
Нина се опитваше да ритне мъжете, които я държаха, но те бяха твърде силни за нея и без никакви усилия я изнесоха заедно изпадналия в безсъзнание Чейс от сградата.
И ги поведоха към смъртта.
* * *
Преработвателната фабрика на диамантената мина наподобяваше онази в тайната уранова мина – само че в доста по-голям мащаб.
Грамадните камиони изсипваха товара си на широки транспортьори, които отнасяха стотиците тонове скална маса до поредица огромни трошачки, всяка от които спокойно можеше да погълне всеки един от самосвалите с размери на къща и щеше да остане място за още. Камъните се трошаха на все по-малки късчета, преминаваха през все по-фини филтри, докато от тях не останеше нищо, освен прах…
И диаманти. Най-твърдата субстанция, съществуваща в природата, бе единственото нещо, което успяваше да оцелее в безмилостното меле на машините. Без да бъдат изпускани от очи, ценните камъни бяха отнасяни в едно затворено отделение, където се оценяваха.