Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В Париж е една от най-значителните съветски резидентури в света. Руснаците са привлечени от факта, че американски и британски разузнавачи смятат френската система за сигурност за твърде леснопреодолима. Но през 70-те години, когато разузнавателните агенции са под по-стриктно наблюдение, френското контраразузнаване умело прави стъпка срещу руснаците. Между 1974 и 1980 г. са експулсирани около 40 съветски и източноевропейски дипломати. През 1983 и 1987 г. следва ново масово експулсиране.
Френският разузнавателен апарат добива лоша слава през 1985 г., когато ГУВС взривява РЕЙНБОУ УОРИЪР — собственост на природозащитната организация Грийнпийс, в пристанището на Оукланд, Нова Зеландия. Тази операция „може лесно да бъде определена като призма, през която се пречупват отношенията между държавата и разузнавателните служби във Франция“, пише Порч в книгата „Френските тайни служби“. Когато корабът потъва, един човек загива. Новозеландските власти бързо разкриват заговора около потопяването, подготвен от ГУВС. „Френското правителство, — добавя Порч, — попада, както би се изразил британският писател на шпионски романи Джон льо Каре, «в най-стария капан на света», че недостатъците на истинския свят могат да бъдат предрешени от света на тайните“. В последвалия шум, както и в случая Барка, френското правителство се опитва да открие начин, за да упражни контрол над френските тайни служби. И отново разузнавателните агенции, подпомогнати от силните военни съюзници, успяват да отложат предложенията за контрол.
С края на Студената война служителите във френското контраразузнаване се обръщат към тероризма. Поради либералната политика на Франция в даването на политическо убежище в страната могат лесно да влизат терористи и потенциални терористи. Те се събират в Париж, който „печели златния медал за тероризъм във всички категории“, както пише списание Експрес. След като вече няма руснаци, които да бъдат преследвани, ГУВС се насочва към ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ, който става толкова груб, че през 1993 г. ЦРУ предупреждава американските самолетостроителни компании да се пазят от френските шпиони на парижкото авиошоу.
Франция не остава длъжна. През 1995 г. френските власти експулсират петима американци (включително сътрудници на ЦРУ, работещи под дипломатическо прикритие), тъй като са уличени в опит да дадат подкуп на френски чиновници, за да получат сведения от политически и икономически характер. Един от американците веднага е изпратен в родината му.
Фрауенкнехт, Алфред
Шведски инженер, продал в края на 60-те години на израелското разузнаване плановете на френския изтребител Мираж. Фрауенкнехт е главен инженер във фирмата Сълцер брадърс в Швейцария, в която се монтира този тип самолети за швейцарските ВВС.
Израелското разузнаване научава, че Фрауенкнехт има финансови проблеми (отчасти поради това, че издържа любовница) и не е доволен от фирмата. Въпреки че не е евреин, той храни симпатии към еврейската държава и е възмутен, че Франция е задържала доставката на 50 самолета Мираж, които вече са платени от Израел. С „разработката“ на Фрауенкнехт се заемат суперсекретната израелска служба ЛАКАМ, израелската служба за ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ АМАН и техническият състав към военновъздушните сили. С швейцареца се запознава и се сприятелява един израелски военен, който го убеждава да открадне чертежите на свръхскоростния изтребител.
През 1968–1969 г. Фрауенкнехт с помощта на свой племенник фотокопира чертежите на Мираж и специално оборудване за промишленото производство на самолета и ги предава на израелците. Общото количество документи се изчислява на стотици хиляди. Фрауенкнехт получава 200 000 долара за работата си, точно сумата, която е поискал — минимална сума, като се има предвид истинската стойност на плановете.
Той е арестуван от швейцарската полиция, след като един от чертежите не е бил поставен, където му е било мястото. При задържането Фрауенкнехт заявява: „Направих го, за да помогна на Израел от морална гледна точка. За тях това е въпрос на оцеляване. Аз самият, убеден християнин, все още си спомням Дахау и Освиенцим.“ Обвиненият в шпионаж Фрауенкнехт се признава за виновен и през 1971 г. е осъден на 4 и половина години затвор.