Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През 1920 г. заминава за Вашингтон, където работи в Свързочния корпус на армията и през 1922 г. е назначен за главен криптограф. Седем години по-късно вече е ръководител на новата СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, която замества шифровъчното бюро на ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ. През 1929 г. Фридман е назначен за цивилен ръководител на СРР (имал е 6 помощници), а през 1935 г. към него се присъединява като ръководител и един армейски офицер.
Фридман оглавява всички операции на СРР, свързани както с ръчното, така и с машинното дешифриране. Започва да атакува японските кодове Пърпъл в края на 1938 г. През август 1940 г., след 20 месеца упорита работа, той и колегите му разчитат първото съобщение. Това е от решаващо значение както за военните действия в Тихия океан, така и за дешифрирането на комуникациите на японските дипломатически и военни мисии в нацистка Германия. През 1941 г. Фридман посещава ПАРК БЛЕЧЛИ във Великобритания, за да улесни обмена на знания в областта на декодирането между двете държави.
Той продължава работата си в декодирането по време на и след войната и през 1952 г. е първият криптолог, който постъпва в новосъздадената АНС. През 1958 г. Фридман, военноморският капитан ЛОУРЪНС САФОРД и Франк Роулет получават по 100 000 долара от Конгреса за приноса им в развитието и подобренията на електрошифровъчните машини. (Вж. СИГАБА.)
В оценката за приноса на Фридман Центърът по криптоложка история към АНС отбелязва, че написаното от него, като се започне с публикациите от Ривърбанк и се стигне до „Каталог на съвпаденията и елементите от криптоанализа…“, „дава възможност на криптоаналитиците да осъществят прехода към новия век. Написаното от Фридман, което включва собствените му техники, както и идеите на други, обединява знания, които служат за основата, върху която е създадена новата наука“.
Фридман и съпругата му Елизабет Смит Фридман издават в съавторство книгата „Проучени Шекспирови шифри“ („The Shakespearean Ciphers Examined“, 1957), в която развенчават теорията за авторството на Бейкън. Елизабет Фридман — криптоаналитичка, която овладява това изкуство в Ривърбанк, свидетелства като експерт в процеса срещу ВЕЛВАЛИ ДИКИНСЪН — американка, която шпионира за японците по време на Втората световна война. (Дикинсън използва „кукленски код“ за предаване на информация на японците.) Елизабет Смит Фридман умира през 1980 г.
Фрий, Луис (1950)
Директор на ФБР от септември 1993 г. Сменя УИЛЯМ СЕШЪНС, който е уволнен след обвинение в злоупотреба със служебното положение (проведено е специално разследване за „директорските привилегии“).
Фрий постъпва във ФБР през 1975 г., след като завършва право в университета Рътгърс. Няколко години се занимава с проблемите на организираната престъпност в профсъюза на докерите.
През 1981 г. става прокурор и в това си качество се стреми да постави на съдебната скамейка главатарите на криминалния свят. През 1987 г. Фрий води държавното обвинение по известния процес за пицариите — международен кръг на мафията, свързан с пласирането на наркотици. Процесът завършва с осъждането на 17 подсъдими, които са използвали пицарии за пране на пари. През 1991 г. президентът Буш назначава Фрий за федерален съдия.
През септември 1993 г. Фрий става директор на ФБР, наследявайки задача, която Сешънс не е изпълнил: да промени тактиката и методите на работа във ФБР от времето на Студената война. Той дава приоритет на антитероризма, на борбата с наркотиците и на международната организирана престъпност. Отваря бюро на ФБР в Москва за сътрудничество с руските полицейски власти в борбата с международната престъпност. Усилията му да се засили дейността на ФБР в чужбина събуждат загрижеността на Държавния департамент и отново раздухват негласната война между вечните съперници ЦРУ и ФБР. От 1995 г. заедно с ДЖОН ДОЙЧ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, разработват начини за действие и на двете агенции в условията след Студената война.
Фрий предизвиква ново обсъждане на въпроса за подслушването. Според него прилагането на нови технически средства за тази цел може да бъде балансът между необходимостта и личната свобода. Той предлага да се създаде американска система за комуникации, която би позволила да се осъществяват процедури за електронно НАБЛЮДЕНИЕ във века на бързо напредващите технологии. „Подслушването, одобрено по законен ред — казва той, — е най-ефективната разузнавателна техника, използвана от закона в борбата с нелегалното разпространение на наркотици.“