Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Англичаните и американците активно помагат на Западна Германия да създаде свои специални служби, но повечето от кадрите идват от средите на бившите нацисти. След обединението на двете германски държави, разбира се, във ФСЗК също остават и „двойни агенти“, работили за Щази. Логично е да се предположи, че те са се опитали да забравят своето минало, за да останат на работа.
След 1990 г. ФСЗК работи основно по издирването и откриването на бивши сътрудници на Щази, особено на онези, които са работили в централния апарат в Берлин.
ФСК
Руската федерална служба за контраразузнаване, която отговаря както за спазването на вътрешните държавни закони и правила, така и за контраразузнаването. Отначало така е и наречена — Федерална служба за контраразузнаване — ФСК.
ФСК е създадена през декември 1991 г. от президента Борис Елцин като едно от новите ведомства, които поделят помежду си функциите на бившето КГБ. Тогава ФСК е била подчинена на просъществувалото твърде кратко МБ (Министерство на безопасността).
Вторият директор на ФСК — генерал-полковник НИКОЛАЙ ГОЛУШКО, заявява: „Според закона задачата на ФСК е да работи, за да извади на показ, да отклони и да предотврати събирането на разузнавателни сведения и организирането на подривна дейност, извършвани от чуждите специални служби и организации, да предпази от нелегални посегателства руската конституционна система, суверенитет, териториална цялост и отбранителна способност.“ ФСК обединява и съчетава дейността на различни регионални и териториални контраразузнавателни служби, включително на армията, Гранични и Вътрешни войски. През 1994 г. руският вестник Труд пресмята, че ФСК разполага със 75 000 военни и цивилни служители.
Първият директор на ведомството е ВИКТОР БАРАННИКОВ. Той е сменен през юли 1993 г. от Голушко, когото президентът Елцин на свой ред сменя през февруари 1994 г. с първия му заместник — генерал-лейтенант СЕРГЕЙ СТЕПАШИН14.
На 3 април 1995 г. ведомството е преименувано Федерална служба за сигурност. Наредбата, подписана от Елцин, му дава по-големи пълномощия, за да може да се противопостави на увеличаващата се престъпност и корупция в Руската федерация. Официалният представител на правителството генерал-майор Александър Михайлов отбелязва по този повод: „Постепенно ни поставиха задачата да се борим с организираната престъпност и бандите, контрабандата и корупцията, с фашистките елементи.“ Според новите правомощия ведомството може да разработи своя собствена затворническа система, да внедрява свои хора в чужди организации и в организираната престъпност, да създава търговски предприятия като фасада за разузнавателна работа и да изисква информация от частни фирми.
Степашин е на директорския пост за кратко. През юли 1995 г. е заменен от генерал-полковник Михаил Барсуков, който пък на 20 юни 1996 г. е заменен от заместника си — генерал-полковник Николай Ковальов. Тогава, в навечерието на втория тур на президентските избори, Борис Елцин отстранява от своето обкръжение няколко непопулярни привърженици на „твърдия курс“, т.нар. ястреби, включително първия вицепремиер. Не удържа своя пост и Барсуков.
По думите на Ковальов вече основният приоритет на ФСК е контраразузнаването.
ФСК отговаря също за охраната на засекретените правителствени материали, за сигурността във въоръжените сили и другите държавни структури.
Вж. СБП; СВР.
Фукс, Клаус (1911–1988)
Британски атомен физик, шпионирал в полза на Съветския съюз. Като един от ключовите членове на МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ той снабдява руснаците с обширна техническа информация, която ускорява създаването на тяхната атомна бомба.
Фукс е роден в Германия, израства в свещеническо семейство, посещава университета в Лайпциг, където създава група на социалдемократическата партия. По-късно посещава университета в Кил и се присъединява към германската комунистическа партия, която Хитлер забранява скоро след като идва на власт през 1933 г. С помощта на миналата в нелегалност комунистическа партия Фукс избягва от Германия и през септември 1933 г. пристига в Англия като изгнаник от нацистка Германия.
Учи физика в университета в Бристол, където през 1936 г. защитава докторат. Работи като активен член на Обществото за културни връзки със Съветския съюз и се смята за един от членовете на германската комунистическа партия, макар и в изгнание. През 1939 г. кандидатства за натурализиране като британски гражданин, но през септември 1939 г. Великобритания влиза във война с Германия, преди молбата му да бъде разгледана. Така Фукс си остава враг за англичаните.
14
През 1999 г. Степашин за няколко месеца е министър-председател. Той възстановява загубените преди него пълномощия на ФСК, връща й държавния следствен апарат, а през април 1995 г. успява да преобразува контраразузнаването във Федерална служба за сигурност с доста широки права. Директори на ФСС са били: Михаил Барсуков — от юли 1995 до юни 1996 г.; Николай Ковальов — от юли 1996 до юли 1998 г.; Владимир Путин (избран за президент на Русия) — от юли 1998 до август 1999 г.; Николай Патрушев — от август 1999 г. — Б.р.