Енциклопедия на шпионажа

След войната интересът на френското разузнаване е насочен към Русия, където на власт идват болшевиките. Тълпи политически бежанци, включително от царския двор, се насочват към Франция и Париж. Заедно с белогвардейците пристигат и „червени“ агенти. Френските разузнавателни служби „затъват до шия“, опитвайки се в масата неконтролируем поток емигранти да открият болшевишките шпиони. Представителите на бившето руско висше общество, установили се във Франция и пъчейки се със своите титли, заживяват на широка нога — много от тях смятат, че изгнанието им е нещо временно, че скоро всичко ще бъде както преди и те ще се върнат в Санкт Петербург. Освен това съществува и съперничество сред отделните групи белогвардейци, понякога изостряно от британския агент СИДНИ РАЙЛИ. (Вж. КЛУБ ЗА ЛИКВИДАЦИЯ НА БОЛШЕВИЗМА; ТРЪСТ.) Всичко това усложнява работата на френското разузнаване и контраразузнаване.

През това време френската система за разузнаване и сигурност (и без това вече доста объркана и заплетена) се попълва с ново ведомство — Бюро за контрол и помощ на жителите на френските колонии (БКК) (Service de Controle et d’Assistance des Indigenes en France des Colonies — CAI). Новата структура е подчинена на Министерството на колониите. Агенти следят хора от френските колонии, предимно индокитайци, заподозрени, че са комунисти. Следвайки френската традиция, оперативните работници от КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО „преглеждат“ пощата от Индокитай. Сред заподозрените са Хо Ши Мин, бъдещият лидер на антифренските (а по-късно и на антиамериканските) комунистически сили във Виетнам. През 20-те и 30-те години съветските шпиони са дълбоко законспирирани във Франция. Министерството на въздухоплаването, любимо място на руснаците за вербуване на кадри, дава толкова много шпиони, че един френски писател го сравнява с университета в Кеймбридж, където е създадена ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Френската комунистическа партия е директно свързана със съветското посолство в Париж.