Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
На 10 юни правителството се евакуира от Париж. Министър-председателят Пол Рейно подава оставка. Наследникът му маршал Анри Филип Петен предава оттеглящата се армия. Германия отново анексира Елзас и Лотарингия, а освен това завзема северните и западните части на Франция. Останалата част остава относително свободна и се управлява от колаборационистко правителство във Виши — на 280 км южно от Париж.
На 28 юни генерал Шарл дьо Гол, който е избягал в Англия, е признат от британското правителство като „лидер на всички свободни французи“. В Лондон Дьо Гол създава движението Свободна Франция. То работи срещу „Виши“ и немските окупатори. Режимът във Виши осъжда Шарл дьо Гол задочно на смърт за дезертьорство. „Каквото и да се случи, — заявява Дьо Гол, — пламъкът на френската Съпротива не трябва да угасва и няма да угасне.“ Съпротивата се превръща в обединяващ апел в окупирана Франция, където хиляди мъже и жени създават партизански отряди. Много от тях са известни под името маки. Дьо Гол създава френската разузнавателна служба ЦБИО (Централно бюро за информация и операции) — BCRA (Bureau Central de Renseignements et d’Action), която да е връзката между Свободна Франция в Лондон и Съпротивата във Франция. ЦБИО работи с британското УСО за изпращане на агенти и диверсионни групи във Франция.
Френските военни, включително специалистите от военното разузнаване във Франция с център Виши, се смятат за „офицери на примирието“. Много от тях ще бъдат заклеймени след войната като сътрудници на врага. Териториалното наблюдение — разузнавателен клон на Сюрете, продължава да работи за Виши, като преследва участниците в Съпротивата. Жозеф Дарнан — герой от френската армия, ръководи милицията, като я организира по подобие на германското СС. (След войната Дарнан бяга в Германия, но е заловен и през 1945 г. е екзекутиран във Франция за предателство.)
В съзнанието на французите целият ужас от репресивно-наказателните специални служби на Хитлерова Германия се олицетворява от ГЕСТАПО, въпреки че това подразделение на тайната политическа полиция съществува независимо от главното германско „окупационно ведомство“ — СС. Един от най-жестоките, кървави палачи във Франция е КЛАУС БАРБИ — „касапинът от Лион“, който успява да избяга от правосъдието след войната и дълги години се укрива в Южна Америка.
Малко хора от Съпротивата знаят немски, но повечето научават достатъчно, за да могат да се оправят. Всички обаче са добре запознати със значението на две думи „streng geheim“ (СТРОГО СЕКРЕТНО). Тъй като една от легендите на разузнаването — Рене Дюше, знае тези думи, той успява да открадне карта, дълга около 300 см и широка 60 см, на която е показана „Атлантическата стена“ — германският защитен комплекс на френския бряг. Той я взима, представяйки се за работник от фирма по изграждането на някои от защитните укрепления, който лепи плакати. На картата са показани подводни препятствия, които са взривени, преди англо-американските войски да дебаркират в ДЕНЯ Д на 6 юни 1944 г. В навечерието на Деня Д Съпротивата организира голям саботаж и прекъсва телефонни, електрически и железопътни линии.
Дьо Гол, провъзгласил се за глава на правителството на Франция, влиза триумфално в Париж на 26 август 1944 г. Френската политика става все по-сложна, а също и разузнаването. Специалните служби, които подкрепят Дьо Гол, и тези, които са против него, враждуват напълно открито. ЦБИО скоро е разформировано и заменено от ГУСС (Главно управление на специалните служби) — DGSS (Direction Generale des Services Speciaux).
След освобождението на страната Дьо Гол подчинява ГУСС на себе си, а не на военните, нарушавайки с това традициите. ГУСС скоро е преименувано като Главно управление за проучване и изследване (ГУПИ) — DGER (Direction Generale des Etudes et Recherches), но след скандали, свързани с многочислени престъпни злоупотреби от сътрудниците на тази служба, е заменено от Служба за външна документация и контраразузнаване (Service de Documentation Exterieure et de Contreespionnage).
В определен момент Франция просто е наводнена от всевъзможни специални служби. Към Министерството на вътрешните работи са УНТ (Управлението за наблюдение на териториите) — DST (Direction de la Surveillance du Territoire), както и Службата за разузнаване (Renseignements Generaux). И двете влизат в състава на Сюрете насионал. А към Парижката префектура на полицията действа Службата за обща информация, запазена още от Наполеоново време. УНТ отчасти поема военното контраразузнаване, а самата Служба за военна сигурност (Securite Militaire) продължава строго да следи за политическата благонадеждност на военнослужещите. И като капак в Министерството на колониите поддържат своя разузнавателна служба — Техническа служба за връзка и координация (Bureau Technique de Liaison et de Coordination).