Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Специалистите по ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, работещи за Наполеон, създават доста убедителна фалшификация — „Завета на Петър Велики“, — в която руският цар е изготвил план, как да покори по-голямата част от света, за да получи за своя флот излаз на топлите морета. И макар „завещанието“ веднага да е разобличено като скалъпено, западните политици и военни продължават да се опират на него като документално потвърждение на завоевателните стремежи отначало на Русия, а след това и на Съветския съюз.
Разузнаването бележи значителен спад във френската армия през 1870 г., когато започва Френско-пруската война. Стига се дотам, че армията на Наполеон III не разполага дори и с топографски карти на Прусия и е разгромена през 1871 г. Претърпявайки поражение във войната, Франция реорганизира своята армия и нейния Генерален щаб по модела на пруската армия. Един от резултатите от реформата е създаването на ВТОРО БЮРО. Сред офицерите от възловата секция — Секция за статистика и военно разузнаване — е и капитан АЛФРЕД ДРАЙФУС. Осъждането му, а по-късно и оправдаването му от президента разтърсват Франция и събуждат всеобщо недоверие към френските специални служби, които съществуват по това време.
Инициалът Г (G), използван за означаване на личния състав и в много други западни армии, идва от френската армия от края на XIX в. Всички щабове са разделени на няколко функционални подразделения (отначало на 3), като второто отговаря за събирането на информация за противника. (Американците приемат опита и въвеждат в армията обозначението Г–2, което означава разузнавателно управление в армията.)
През целия XIX в. (както по време на империята, така и по време на републиката) създадената система на френското разузнаване непрекъснато се развива. За да запазят в свое подчинение колониите в Северна Африка, французите често настройват арабските вождове един срещу друг. Веднъж, за да убедят едните вождове в слабостите на другите, те канят представители на противниците и им предлагат да повдигнат обикновени на пръв поглед сандъци, но с предварително скрити в тях силни електромагнити, което ги прави неповдигаеми.
В предвоенните години френското разузнаване съсредоточава вниманието си към Германия (действията му са облекчени от това, че самите немци не пречат), опитвайки се да проникнат до стратегията и възможностите на потенциалния противник. Но френските политици пренебрегват информацията на разузнаването. През май 1913 г. декодировчиците на Сюрете декодират телеграми, които показват, че френският външен министър тайно се среща с представители на Ватикана (Франция е прекъснала дипломатически отношения с Ватикана след разкритието за намесата на католическата църква в аферата Драйфус.) Всичко завършва с това, че кабинетът нарежда на Сюрете да престане да чете дипломатическата поща.
Скоро след това френският министър-председател моли германския посланик да му покаже копия на телеграмите, които неговата мисия е разменяла с германското правителство. В хода на разговорите посланикът разбира за успеха на французите в областта на декодирането. Тогава германците променят кодовете си. Така, когато Франция влиза във войната през 1914 г., френските декодировчици, които вече са доста опитни, са поставени в двойно неизгодно положение — от една страна, да прехващат дипломатическите кодове, а, от друга — да реагират на бързата смяна на германските кодове.
Франция е и пионер във въздушното разузнаване, обогатявайки разузнавателните методи в годините на Първата световна война. Към края на войната самолетите са оборудвани с толкова чувствителни фотокамери, че могат да снимат човешки стъпки от височина 4,5 км (вж. САМОЛЕТИ). Французите създават първата, макар и доста примитивна система за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ, като прехващат германските радиосъобщения, много от които са съвсем ясни. За куриери доста често се използват гълъби, които пренасят кодирани съобщения. Опитите да се използват за тази цел БАЛОНИ са неуспешни. На бойното поле германското разузнаване има надмощие над френското, особено в прикриване на маневрите. Германците се придвижват нощем и използват ефектен камуфлаж — успяват да придвижат десетки дивизии, без французите да разберат. Умно използваната дезинформация и ПОДВЕЖДАЩА ИНФОРМАЦИЯ също помагат на германците. Когато германците започват значителната си офанзива през март 1918 г., ръководителят на Второ бюро казва: „… аз съм най-добре информираният човек във Франция, а в този момент вече не зная къде са германците.“ Ако Първата световна война показва на французите колко слаби са по отношение на тактическото разузнаване, то използването на самолети, радиопрехващанията и бързото декодиране отварят вратите на новия век на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ.