Енциклопедия на шпионажа

Службите за сигурност играят доста противоречива роля в опитите на Франция да възстанови контрол над Лаос, Виетнам и Камбоджа след Втората световна война. Комунистите от Виетмин, ръководени от Хо Ши Мин, са завзели властта във Виетнам през август 1945 г. Отговорът на Франция е дебаркирането на войски в Хайфон и окупирането на Ханой. Военновременният клон на Сюрете за Индокитай преследва комунисти с помощта на китайски офицери националисти, които са работили за китайското ЦЕНТРАЛНО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ И СТАТИСТИКА.

Необходимостта да се проследят хилядите индокитайци във Франция води до създаването на още една разузнавателна служба — Служба за връзка с външните френски територии (Service de Liaison avec les Originaires des Territoires Francais d’Outremer), която да координира разузнавателната информация, събрана от Второ бюро, СВДК и военното разузнаване.

По време на бруталната война в Индокитай сътрудници от Второ бюро са разпределени към бойните части, които редовно измъчват и избиват комунисти под подозрение. Въпреки че е по-умерена организация, СВДК също използва „твърди“ методи и изиграва съществена роля в Индокитай. Но доколко липсата на подходящи разузнавателни сведения довежда до унизителната победа над Франция при Диен Биен Фу, все още е въпрос, неразрешен от историците. Армията е обвинена за избора на мястото — в изолирана долина, където доставките са били възможни единствено по въздуха. Второ бюро снабдява военното командване с достатъчно разузнавателни сведения за виетнамската мощ. Армията предпочита да остане и да воюва. През май 1954 г. тя търпи истинско поражение, което довежда до края на войната. Победител е Виетмин.

През ноември 1954 г. избухват бомби в цял Алжир. Френските разузнавателни агенции, които имат малко ИЗТОЧНИЦИ в колонията, са също толкова изненадани, колкото и политическите им наставници. Експлозиите дават сигнал за началото на една война, която ще завърши с разузнавателните служби, по-специално СВДК, опозорена с криминалното си поведение. СВДК използва гангстери и безскрупулни наемници под прикритието на „кореспонденти“ — измъчва заподозрени, убива и отвлича лидерите на Фронта за национално освобождение и помага на френски офицери дезертьори, които се бунтуват, създава ТАО (Тайна армейска организация) и през май 1958 г. подтиква към размирици.

В разгара на кризата френският парламент дава на Дьо Гол неограничени пълномощия и той се заема сериозно с армията и разузнавателните служби. Но завръщането на Дьо Гол не успява да възвърне доверието на американците и англичаните във френския разузнавателен апарат. Подозренията са потвърдени изцяло през декември 1961 г., когато АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — агент на КГБ, потърсил политическо убежище, казва пред ЦРУ, че съветски шпионски кръг с кодовото наименование САПФИР, дълбоко е проникнал в правителството на Дьо Гол. Създаването на ефективни разузнавателни служби на законова основа се очаква от Петата република на Дьо Гол. Но през октомври 1965 г. СВДК отвлича и вероятно убива мароканския националист Мехди Бен Барка и агенцията отново е дискредитирана и реорганизирана.