Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 163
Перейти на страницу:

Ансел Барбур си шепнеше, докато обикаляше безцелно из втория етаж на къщата си. Носеше същата тениска и боксерки, в които се беше опитал да спи, а косата му стърчеше безредно от непрестанното стискане и скубане. Не разбираше какво става с него. Ан-Мари подозираше, че има треска, но когато дойде при него с термометъра, той не можа да понесе мисълта, че тази сонда със стоманения връх ще се пъхне под възпаления му език. Имаха ушен термометър за децата, но дори и с него не можа да поседи достатъчно дълго, за да се получи точен резултат. Опитната длан на Ан-Мари, притисната на челото му, засече топлина — много топлина — но пък той сам можеше да ѝ каже за това.

Жена му се беше вцепенила от страх, виждаше се ясно. Не правеше никакво усилие да го скрие. За нея всяка болест представляваше покушение срещу светостта на семейството ѝ. Посрещаше всеки вирус, предизвиквал повръщане у децата, със същото уплашено мръщене, което човек можеше да си спести, да речем, за лоша кръвна проба или необяснимо появила се бучка. Това е то. Началото на ужасната трагедия, за която беше убедена, че един ден ще я сполети.

Търпимостта му към ексцентричностите на Ан-Мари вече беше на изчерпване. Тук той си имаше работа с нещо сериозно и се нуждаеше от помощта ѝ, а не от усиления ѝ стрес. Сега не можеше да бъде силният вкъщи. Имаше нужда тя да поеме отговорностите.

Дори децата го отбягваха, стъписани от блуждаещия поглед в очите на баща си или може би (осъзнаваше го смътно) от миризмата на болестта му. За неговия нос тя напомняше за гранясала готварска мас, държана прекалено дълго в ръждясала тенекиена кутия под умивалника. Мяркаше ги от време на време как се крият долу зад парапета на стълбището и гледаха как крачи напред — назад на площадката на втория етаж. Искаше да облекчи страховете им, но се притесняваше, че може да изтърве нервите си, докато се опитва да им обясни това и че така още повече ще влоши положението. Най-сигурният начин да ги успокои беше да се почувства по-добре. Да преодолее този пристъп на замайване и болка.

Спря в спалнята на дъщеря си. Моравите стени му се сториха прекалено морави. После отново излезе в коридора. Застана съвсем неподвижно на площадката — толкова неподвижно, колкото можеше — докато го чу отново. Онова тупане. Ритмично тупане — тихо и съвсем близо. Съвсем отделно от болката, която пулсираше в черепа му. Почти като… като в киното в малко градче, по време на тихи епизоди във филмите, прещракването на въртящата се лента пред прожектора в дъното. Шум, който те разсейва и непрекъснато те връща към реалността, че това не е реално, все едно, че ти и само ти единствен осъзнаваш тази истина.

Тръсна силно глава и изкриви лице от болката, която придружи движението… Опита се да използва болката като избелител, който да прочисти мислите му… Но тупането. Пулсирането. Беше навсякъде, навсякъде около него.

Дори и кучетата… Държаха се странно с него. Пап и Герти, големите, ръмжащи санбернари. Ръмжаха все едно, че някое чуждо животно е влязло в двора.

По-късно Ан-Мари влезе и го завари седнал на ръба на леглото им. Държеше главата си в ръце като рохко яйце.

— Трябва да поспиш — каза тя.

Той стисна косите си като юзди на подивял кон, мъчейки се да надвие подтика си да я сгълчи. В гърлото му нещо не беше наред и всеки път, щом полежеше по-дълго, глътката му се стягаше и спираше притока на въздух, душеше го, докато се задави и скочи, за да си поеме дъх. Вече се плашеше да не умре, докато спи.

— Какво да направя? — попита тя, останала на прага и притиснала длан върху собственото си чело.

— Донеси ми малко вода — отвърна той. Гласът му изсъска през раздраното гърло, горещ като пара. — Хладка. Разтвори малко „адвил“ в нея, „ибупрофен“, каквото и да е.

Тя не помръдна. Стоеше там, зяпнала разтревожено в него.

— Не си ли поне малко по-добре?

Боязливостта ѝ, която обикновено събуждаше силни защитни инстинкти у него, този път само усили гнева му.

— Ан-Мари, донеси ми малко проклета вода и след това разкарай децата оттук, каквото и да е, само ги отведи по-далече от мен, по дяволите!

Изтича навън разплакана.

Когато Ансел ги чу да излизат в тъмния заден двор, заслиза колебливо по стълбата, стискайки с едната си ръка перилото. Беше оставила чашата на рафта до мивката върху сгъната салфетка, с размътената от разтворените хапчета вода. Поднесе с две ръце чашата към устните си и започна да пие насила. Изливаше водата в устата си без да оставя на гърлото си друг избор, освен да преглъща. Успя да изгълта част от нея, преди да се задави с останалото и се закашля в прозореца над мивката, който гледаше към задния двор. Зяпна в потеклите по стъклото пръски, изкривили гледката му към Ан-Мари зад децата на люлките. Жена му се взираше нагоре в помръкналото небе и отпускаше скръстените си ръце, само за да бутне леко полюшващата се Хейли.

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)